1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Иран заплашва открито Израел

27 октомври 2005

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад трябва съвсем да е откачил, за да си позволи да заяви на една антиизраелска конференция в Техеран: Израел трябва да бъде затрит от лицето на земята.

https://p.dw.com/p/AtoG
Снимка: FARS

Още революционният водач Хомейни искал това и той, Ахмадинеджад, спокойно можел да си представи един свят без САЩ и Израел. САЩ и Израел заявиха, че Иран показва отново истинския си лик. Заплахите на иранския ръководител предизвикаха загриженост и в Европа, която може да се обобщи с думите “напълно неприемливо изказване”.

Може ли обаче човек да бъде наистина изненадан от подобна бясна антиизраелска декларация? Всъщност не, тъй като враждата срещу Израел е съставна чест на политиката на Техеран още от времето на Хомейни. Вярно е обаче, че такива груби думи отдавна не се бяха чували от такова високо място. Също и при досегашния президент Мохамад Хатами, бившият външен министър Харази неведнъж заяви, че Израел бил “държава на безправието”, която не заслужавала признание.

Ахмадинеджад отива сега още една стъпка напред. Това всъщност е стъпка назад към началото на революцията, когато външната политика се диктуваше от непоклатим фанатизъм. Присъщо е за природата на такива фанатици, че те говорят и действат без оглед на последиците за самите тях. Техеранското ръководство смята, че е в правото си. Също както смяташе, че е в реда на нещата да разпространява антисемитски брошури на Франкфуртския панаир на книгата.

Това е лош знак за мандата на новия ирански президент. Защото той просто не можеше да избере по-неудобен момент за своята провокация: Иран е под натиска на САЩ и на европейците по въпроса за ядрената си програма. С труд бяха приети аргументите на онези разумни политици, които пледират за коректен юридически подход към Иран: все пак страната била подписала договора за неразпространение на ядреното оръжие и уверявала, че не се интересува от такова, и естествено имала законното право на мирно използване на атомната енергия.

Ако не беше обаче подозрението, че Техеран лъже. Сега това подозрение получава нов подтик: към една страна, която призовава за унищожаването на една друга страна, трябва да се подхожда с оправдано недоверие и предпазливост. Така че Иран все по-трудно ще намира подкрепа в чужбина. Подобно мазохистично поведение обикновено е случай за психиатъра.