Иранската ядрена програма в германските медии

Ханделсблат отбелязва: В събота в Иран ще встъпи в длъжност новият президент. И именно в смяната на върха може да се търси мотива за смущаващите маневри на Техеран: старият екип надига глас, за да може новият да успее да демонстрира готовност за компромиси и добро поведение без загуби във вътрешнополитически план. Тъй като в Иран нещата са в ръцете на прагматиците. Те отлично знаят, че Европейският съюз ще поощри отказа от обогатяване на уран под формата на икономическа помощ и предоставянето на нови технологии. Затова и смятат тактическия си финт за прозрачен.

Според Ландесцайтунг ходът наТехеран не води към война, а е просто пропаганден трик. При което, обаче, расте рискът от ескалация. А времето за оповестяването на заплахите е свързано с вътрешнополитически мотиви. Два дни преди предаването на властта на хардлайнера Махмуд Ахмадинеджад президентът-реформатор Мохамад Чатами иска да даде ясно на народа си да разбере, че очакваните европейски предложения са успех именно на неговото правителство. Само че този опит за запазване на собствените позиции е твърде рискован. Тъй като от своя страна Великобритания, Франция и Германия са застрашени от вероятността да отстъпят от своите позиции. Спрямо заплахите от налагане на санкции от американското правителство пространството за маневри на европейската тройка е доста ограничено. Играта на нерви на Техеран не благоприятства тяхното позициониране. Като се има предвид, че Европа е единствената сила, на която се отдава трайно да удържи Иран далеч от оста на злото, респективно – от визиите на неоконсервативните американски ястреби.

И становището на Абендцайтунг е, че сигналът надали е можел да бъде по-ясен, а и в избора на момента има нещо символично. Точно в седмицата на големия юбилей от Хирошима Техеран обяви, че ще възобнови своята ядрена програма. Което е лош знак и тежък удар за европейската дипломация. От месеци насам европейска делегация, включваща представители на Германия, Франция и Великобритания се опитва да потуши ядрената амбиция на аятоласите. Но режимът в Техеран остави емисарите на сухо. Просто до момента представителите на стария свят успяха да предложат твърде малко – преди всичко твърде малко от гледна точка на сигурността при евентуално нападение от страна на Съединените щати.

Файненшъл Таймс Дойчланд изразява становището, че от вчера Иран е поел в офанзива в спора по неговата атомна програма. Ултиматумът, поставен вчера от Иран на европейците, би трябвало да демонстрира на първо място сила. В контекста на смяната на върха в Техеран той представлява жест спрямо собственото население, сред което ядрената програма е безспорно популярна. Импониращите превземки са увертюрата към разговорите, които надали биха могли да бъдат по-трудни. Задачата е следната: Как Западът ще се намеси за предотвратяването на загубата на национален престиж в държавата с вторите по големина петролни запаси в света? Средствата за натиск на европейците са повече от ограничени. И именно затова предложенията трябва да бъдат максимално добри.

Ето сега и становището на Франкфуртер Алгемайне Цайтнуг: Генералният отказ на местните хардлайнери от тяхната атомна програма, която може да доведе и до създаването на атомни бомби, изглежда още по-далечен, отколкото преди месеци. Така положението става огнеопасно. Пространството за преговори на европейците е ограничено, тъй като още от началото Вашингтон наложи твърд, конфронтационен курс. В европейското предложение за сътрудничество с Иран, което би трябвало да възнагради отказа от развитие на ядрената програма, ще липсват същностните американски елементи. Което фактически прави края на опитите за диалог много по-вероятен, отколкото положителния резултат.