1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ирак е заплашен от "Ливанизация” твърди журналистката Джулиана Сгрена

28 март 2006

Италианската журналистка Джулиана Сгрена , която беше отвлечена в Ирак и после освободена при недокрай изяснени обстоятелства, познава страната твърде добре. В разговор с ДВ тя споделя, че Ирак в момента търпи регрес в развитието си.

https://p.dw.com/p/AtlG
Снимка: DW

Джулиана Сгрена обвинява американската политика за регреса на иракското общество и ежедневните отвличания на хора, както и атентати. Тя казва:

Сгрена:

В политическо отношение не настъпва никаква демократизация, нито път в ежедневието на хората. Ежедневно аз получавам вести от моите иракски приятели , които потвърждават онова, което и без друго е забележимо. Ситуацията се влошава непрекъснато. Това важи за икономическото развитие, както и за сигурността. Всеки ден умират хора – било от коли-бомби на терорости, било от куршуми на различни враждуващи групировки или от бомбите на окупационните войски, водени от САЩ. Тъкмо онези хора в Ирак, които се ангажират з ващита на човешките права, редовно попадат в затворите. Как човек да нарече подобна картина – демократизация?”

Италианската журналистка разказва още, че при всяко свое завръщане в Ирак след началото на американската окупация, е заварвала положение, по-лошо от предишното. Страната е окупирана от тригодини насам – казва тя, а хората все още нямат ток нямат вода, бензин и други неща от първа необходимост Недостигът е на всяка крачка. Според нея, не е редно да се говори, че ако американците се изтеглят, в страната щяло да започне гражданска война, защото тази гражданска война отдавна вече е факт. В новата си крига “приятелски огън – като заложник между два фронта “ Джулиана Сгрена твърди, че Западът е засилил враждебността между кюрди, сунити и шиити с цел да се възползва от това разделение и да може по-добре да контролира положението в страната. Според нея това е съдбоносна грешка :

Сгрена:

Всеки ден умират десетки хора в тази гражданска война. В Басра например има мтножество случаи на саморазправа и линчуване. Шиитски милиции съзнателно нападат и опожаряват магазини на християни, защото продавали алкохол. Нерядко в пламъците загиват цели семейъства. Има множество атаки от страна на шиитските религиозни екстремисти срещу арабските сунити, само защото те имат свои религиозни обичаи. Има целенасочени нападения над представители на партията Баас, макар че не всички нейни членове автоматично са замесени в зверствата и прегрешенията на Садамовия режим. Различните религиозни групи в страната бяха насъскани едни срещу други. Тази борба взима жертви от всички страни. Това е и доказателството, че гражданската война отдавна е започнала, макар окупационните войски все още да са в страната. “

Италианската журналистка вижда даже опасност от Ливанизацията на Ирак, което според нея би било равнозначно на катастрофа за целия регион. В същото време тя остава реалистка:

Сгрена:

“Естествено е, че не се подавам на илюзията, че насилието в Ирак ще спре моментално щом окупационните войски се изтеглят от там. Не, ситуацията няма да се промени внезапно. Вероятно проливането на кръв между иракчаните, което започна след падането на Садам от власт, ще продължи. Въпреки това, изтеглянето на окупационните войски е абсолютно нужно, за да може в Ирак да възникнат условия за друго развитие на нещата, което да разчу дяволския кръг на насилие.”

Как именно да стане това, Джулиан Сгрена не може да каже. Тя се опасява от процесите на засилваща се ислямизация на страната и от нарастващото влияние на бившия основен противник – Иран. Друга причина за безпокойство е свързана с това, че желанието на кюрдите за независимост противоречи на установяването на единства на иракската нация. Все опасности, които не са за подценяване.