Интернешънъл хералд трибюн: "България и Румъния забавиха реформите"

Моника Маковей бе една от онези редки официални румънски представители, която правителството в Букурещ извади като доказателство, че страната може да извърши необходимите реформи. Това беше през 2006 година по време на преговорите за присъединяване. Тогава в качеството си на министър на правосъдието Маковей се оказа изправена пред почти непосилната задача да се пребори с корупцията в съдебната система.

Първоначално Брюксел беше доволен от Маковей независимо, че редовните доклади за напредъка отчитаха по-скоро мудни реформи. В крайна сметка въпреки сериозните резерви на някои страни-членки през януари 2007 година Румъния беше приета за членка на ЕС. Няколко месеца по-късно Маковей беше освободена.

Реформите забавиха ход

Не много по-различно беше положението и в съседна България, продължава авторката на статията Джуди Демпси. Преди да бъде приета в ЕС заедно с Румъния България полагаше огромни усилия за справяне с нелегалния трафик и организираната престъпност. Но веднъж приета в общността тя забави реформите, както показва публикуваният през тази седмица междинен доклад на ЕК. В него се съдържа критика за липсата на достатъчна координация между отделните държавни институции, призвани да се борят с престъпността и корупцията. Отбелязва се и липсата на мерки за разобличаване на корумпираните и отсъствието на интерес у властите да разследват "необяснимото" благоденствие на митнически служители по границата със Сърбия и Турция. Изданието цитира оценката на ЕК, че не са постигнати убедителни резултати в ключови сфери като противодействието на корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност.

По-нататък авторката пита: След като беше ясно, че съдебната власт не функционира независимо, а корупцията отбелязва много високи стойности, тогава защо 25-те страни-членки въобще се съгласиха да приемат България и Румъния през 2007 година?

Под натиск отвън

Комисията обаче настоява, че е по-добре двете страни да са част от общността, защото това ще даде тласък на реформите. Но както призна българският вътрешен министър след публикуването на доклада, реформите се правят не за изграждането на една по-добра държава, а защото за това настоява ЕС.

Световната банка и ЕБВР също смятат, че след присъединяването си към ЕС новите страни-членки от Централна и Източна Европа са забавили хода на реформите. Публикацията завършва с данни от изследване на Евробарометър, което показва, че с най-високо доверие ЕС се ползва в новите страни-членки Румъния, България, Латвия, Полша и Унгария, т.е. където и корупцията е най-висока. Обратно пропорционално е доверието в собствените им правителства: в България - 16 %, 17 - в Полша и 21 % в Румъния и Унгария.