Интернационализиране на десния екстремизъм

Сътрудничеството помежду им е напреднало дотолкова, че те участват с обща листа на европейските избори и искат да основат единна общоевропейска дясна партия. Впрочем дясноектстремистката сцена е много активна и на най-ниско равнище – отбелязва експертът по въпроса Томас Грумке от вътрешното министерство на германската федерална област Северен Рейн-Вестфалия:

“Текат особено активни процеси в Източна Европа, където се забелязва сливане на относително нови дясноекстремистки групи. Много силно е дясното крило в Русия, което работи особено интензивно със сръбски и български екстремисти.”

Съществували също тесни контакти между румънските и българските, както и между чешките, полските и германските десни екстремисти. Как гледа Томас Грумке на интернационализирането на екстремистката сцена?

“Забелязва се, че не малка част от десните екстремисти поставят национализма зад идеологически елементи като расизма и антисемитизма, онова, което те наричат пан-арийска идеология. С други думи, идеята е да се защитава не собствената нация, а така наречената арийска раса, която била под заплаха.”

Десните екстремисти работят заедно дори с войнствени ислямисти; допирната точка тук е антисемитизмът. Нещо повече: традиционно слабата във финансово отношение дясна сцена вижда в това сътрудничество възможност за достъп до нови парични източници.

Това мислене не е чуждо и на парламентарните активисти на десните. На срещите им представители на антисемитската българска партия Атака например седят редом с хората на всъщност проюдейската белгийска партия Флаамс Беланг, а враждебният към Израел френски Национален фронт си сътрудничи с доброжелателната отскоро спрямо Израел Великорумънска партия. Ето как обяснява това противоречиво развите политологът Кас Муде от Университета Антверпен:

“Проблемът, който имат партии като белгийската Флаамс Беланг, е че в Белгия почти никой не иска да работи с тях. Така че те нямат голям избор. Те се нуждаят от европейски партньори с надеждата да се докопат до Европарламента. Защото сами те не са в състояние да влязат там, а само в единна листа с други партии. Освен това като парламентарна фракция те биха разполагали вече и с пари, а това е най-важното – пари за партията.”