Интересно четиво, не само за икономисти „Комуналният Капитализъм” от Румен Аврамов

Обикновено лятото е времето за четене на книги. Поне това е клишето, което се употребява със словосъчетанието „четене на книги”. Друг е въпросът, че книги се четат все по-малко и по-малко, а за онези, които продължават да го правят сезоните нямат определяща роля. Когато искаш да четеш винаги намираш време. Разбира се лятото е най-подходящо заради увеличеното свободно време, но книгата за която искам да ви кажа няколко думи днес не може да бъде прочетена за един месец. Първо, защото е огромна и второ защото е от книгите, които могат да се четат по няколко пъти. „Комуналният капитализъм” на Румен Аврамов излезе преди три седмици, но със сигурност издателите пък и автора не са пресмятали свободното време на читателите си, за да изберат разгара на лятото за премиера на книгата. Тя излезе, когато беше готова. Писана е в продължение на 10 години и представлява истинско събитие.Толкова значимо, че едва ли ще намери полагащото му се място в българския публичен живот. Книгата е в три тома и проследява стопанската история на България – от Освобождението до наши дни. Тя е опит да се намерят корените на днешния български капитализъм отвъд вече изградените представи за близкото ни минало. Т.е. далеч във времето преди комунизма, който обикновено се счита за основен исторически пласт, който предпоставя днешното развитие на България. Както казва самият автор, книгата е пътуване из икономическата култура на първия български капитализъм, оформила се от Освобождението до началото на 40-те години на ХХ век. Белязана от комунизма и от последвалото отваряне към света, тази култура продължава да се преражда в днешните стопански форми. Погледът към миналото дава незаменима възможност да бъдат откроени причините за натрапчивото разминаване с пазарния еталон. „Комуналният капитализъм” е размисъл върху този проблем, есе, навлизащо в разнообразни гънки и пластове на „документалната икономика”, съхранена в архивното наследство и в свидетелствата на съвременниците. Румен Аврамов е посветил 10 години от живота си в изследване на това минало от самия източник. Ползвани са архиви на различни институции, изучена е подробно историята на БНБ, цитирани са уникални кореспонденции от дипломатическата поща на различни мисии у нас. Книгата е писана за не-икономисти. Езикът е изключително достъпен, но не и профанен. Дори бих казал, че в България рядко се среща автор с толкова тънък усет за изказа и внимателна употреба на думите. Освен това Румен Аврамов е успял да „навърже” огромното количество архивен материал с изключително интересни коментари и анализи на събитията, които препращат към класически образци, които не са много в България. Докато четях „Комуналният капитализъм” се сещах непрекъснато за Симеон Радев и неговите „Строители на съвременна България”. Разбира се, аналогията не може да бъде пряка, но ми се струва, че никой не е правил подобен опит, при това успешен, в който да систематизира и анализира историята на българския капитализъм. Самият автор казва в предговора, че предлага субективен прочит на тази история. Своята гледна точка, в която песимизмът относно възможностите на България да роди капитализъм с норми и ред от западен тип е преобладаваща. „Комуналният капитализъм” е книга за всички онези, които биха искали да получат някакво обяснение за българското настояще отвъд клишета, създавани от медиите и казионната историческа наука. И последно, книгата представлява истинско увлекателно четиво, дори и за хора, не изкушени от икономическата проблематика.