Интеграцията на мигрантите в Германия
7 февруари 2007
Барак Арслан – 19 годишен абитуриент от Хамбург е впечатлен от някои разлики между САЩ и Германия :
“В Германия е така, че хората се диференцират едни от други. Германците например казват : този е турчин, а самите чужденци казват за себе си : аз съм турчин и или германски турчин”. Те не се причисляват към обществото.”
В САЩ – обратно – подобни разделения почти не играят роля. 24 годишната Сибел Баран, която следва педагогика в Германия разказва за посещението си в Аляска следното:
“Първоначално и аз винаги се представях като : аз съм туркиня или аз живея в Германия и съм туркиня, моите родители са имигранти от Турция. Но след известно време престанах да казвам тези неща, защото това изреждане отнема много време и иска дълги обяснения. По някои време започнах просто да казвам – аз съм германка.”
Сибел Баран разказва също, че за американците е естествено да казват, че са американци, без значение, къкъв е произходът им. Достатъчно е, че притежеват американски паспорт. Шкипе Смалай – 24 годишна студентка с германски паспорт разказва, че след 14 годишен престой в Германия, за германците тя сипе останала албанка – от Косово. Тъкмо тези нагласи в Германия изненадали американските експерти, които по покана на фондация Фулбрайт прекараха близо година в страната, за да изследват интеграцията на мигрантите. Университетските преподаватели не могли да разберат, защо хора, които живеят в Германия вече трето поколение, все още са считани за мигранти и болшинството от тях не притежават германски паспорт. Йетмир Дике – 25 годишен студент от Щутгарт се опитва да обясни причините :
“ Американците виждат в мигрантите – бъдещите американци. В Германия – на тях се гледа евентуално като на добър работник, на съгражданин, от когото обществото има полза, но не непременно като на бъдещ германски гражданин. В същото време трябва да се каже, че и мигрантите, които идват в Германия не винаги преследват тази интеграционна цел. Много от европейските мигранти имат силна връзка с родината си, която посещават редовно и не искат непременно да се откажат от тези връзки. Много от тях си запазват и старото гражданство.”