Интеграционната програма на Германия
14 юли 2008
Политици от почти всички партии обещават сега това да се промени. И наистина, беше съставен така наречения "интеграционен план". Доколко ефективен е той обаче? Коментар на Бернд Греслер.
Толкова интеграция, колкото понастоящем не е имало никога в Германия. Веднъж годишно - среща на върха по въпросите на интеграцията начело с канцлерката, междувременно диалог на интеграционната политика, отново с канцлерката. Създадено е работно място за някого, който да се занимава само с тези въпроси, съставен е и
интеграционен план от цели 200 страници
Оставя се впечатлението, че правителството иска с един замах да навакса пропуските си в продължение на десетилетия. Защото всеки пети в Германия е имигрант и броят им се увеличава, защото раждат повече деца, отколкото местното население. Важното в съставения интеграционен план е, че той включва активна дейност и от страна на самите имигранти. Това е чудесно, но планът си има и немалко ръбчета: пълен е с много добри намерения, но повечето от тях са непредвидими, в много области липсват факти и база от информации. Все пак тази есен за първи път ще бъде направена равносметка на изпълнението на плана. Канцлерката обещава, че няма да се заблуждават относно резултатите, а ще ги погледнат в очите.
Остава да се надяваме, че с германска дисциплина, с каквато беше съставен, планът ще бъде и изпълнен и 750-те милиона евро, които правителството отделя годишно за интеграционната си програма, ще бъдат изхарчени разумно.
Известна е катастрофалната ситуация на имигрантите
по въпросите на владеене на немски език, образование, шансове за професионална реализация. Държавата реагира, като започва да назначава повече педагози, полицаи и чиновници с чуждестранен произход. В шоу-бизнеса това отдавна е факт. Дали федералното правителство ще успее да подобри не само положението на повечето мигранти в страната, но и да спечели сърцата им, си остава отворен въпрос с по-скоро песимистично предусещане за неговия отговор. Отказа на властимащите да признаят двойно гражданство на хора извън ЕС също не спомага за затопляне на отношенията между мигрант и държава. Защото принудата младите хора на 18 години да се решат за един от двата си паспорта е във времената на глобализацията абсурден анахронизъм.