Инициативата “Съюз на цивилизациите”

Според Дезмънд Туту има много примери за това, как представителите на различни култури и религии мирно си съжителстват. Макар, че в същото време съществува и изкушението, с религиите да се злоупотребява в името на други цели :

“Религията е много важна част от живота на човека. Важна част от неговата идентичност. Ако сте християнин и библията казва по въпроса – това или онова, вие се вслушвате. Точно това е и причината, поради която има толкова много противоречия. Религиите чест стават обект на злоупотреба и това не е нещо ново. Тя е било използвана като оправдание за поробването на хора, дори за извиняването на холокоста или на апартейда. Всичко това се е случвало вече многократно. Трябва да ни е ясно обаче, че става дума за опити да се манипулира обществото.”

Докладът на 20-имата експерти изрежда множество задачи, на които обществото и икономиката би трябвало да се посветят – най-вече обаче става дума за основите на отношението между хората:

“Трябва да зачитаме чуждата вяра. Не бива да презираме чуждата вяра, да я принизяваме или представяме като лоша. Освен това трябва да се опитаме да бъдем по-чувствителни спрямо онова, което другите хора осъзнават като важно.”

По време на борбата срещу апартейда Дезмънд Туту се съюзява с един равин и един имам, които независимо от различните си религии преследват една и съща цел и едни интереси. Самият факт, че апартейда в Южна Африка е победен – от гледна точка на архиепископ Туту е повод за оптимизъм, че на човечеството ще се удаде да реши и другите проблеми на света. А тези проблеми в никакъв случай не са само в конфликта между Запада и мюсюлманския свят:

“Не става дума само за Запада и Арабския свят. Това е многополярен проблем. Хора в много други части на света, които не са мюсюлмани, също се чувстват изолирани. Хора от така наречения “глобален Юг” изпитват същото чувство на унижение безсилие и споделят отрицанието на хората от мюсюлманския свят”

И все пак Близкоизточният конфликт е симптоматичен. Ако се удаде неговото решаване, има поводи за надежда. Не че другите проблеми тогава ще изчезнат, но все пак вероятно ще придобият далеч по- незначителни очертания. Дезмънд Туту вижда повод за надежда и в това, че новият генерален секретар на ООН смята да създаде поста на “висш представител” на организацията, който да се заеме с препоръките и проблемите, нахвърляни от инициативата “Съюз на цивилизациите”. Техните препоръки далеч надскачат теоретичните наблюдения над близкоизточния конфликт и се отнасят и до фундаментални въпроси като образованието, възпитанието и медиите.