Имитира ли Изтокът Запада?

На въпроса за борбата, която новите страни-членки на ЕС България и Румъния ще трябва водят с лошия си имидж на запад проф. Рот отговаря така:

“Всъщност историческият стереотип за българите и доста позитивен, те са били считани за “прусаци на Балканите”. По-късно желязната завеса предизвиква образа на опасния, същевременно обаче достоен за съжаление изток. Негативният стереотип произлиза от страховете пред трудовата миграция, ала също така и от действително съществуващите корупция и престъпност. Защото отношенията с България и Румъния не са така исторически обременени както с Полша или Чехия, съществуват обаче големи шансове за сближение.”
По-нататък в интервюто за познанията на българите за Западна Европа и на западно-европейците за България проф. Рот казва, че източно-европейците знаят много повече за Западна Европа отколкото обратното. В германските учебни програми източна Европа заема маргинално място. Учениците и студентите знаят плашещо малко за историята, етнографията или езиковоно, религиозно и етническо многообразие. България и Румъния често се бъркат една с друга и се стига до безброй дребни обиди. Дано присъединяването към ЕС помогне, тези асиметрии да се стопят.
За развитието на туризма в България професор Клаус Рот изтъква, че от началото на 60-те години България е развивала много едностранчиво туризма си, съсредоточавайки го изцяло върху тясната черноморска крайбрежна ивица, при това се извършва и грешката да се обслужва най-евтиния сегмент на туристическия пазар. В наши дни вече се гледа много скептично, че страната е смятана за евтина туристическа дестинация за западните безработни.
Масовият туризъм по Черноморието ще продължи да играе важна роля и в бъдеще. Ала понастоящем се заражда и заслужаващ внимание екологичен туризъм. България, на относително малката си територия, има много какво да предложи, като например планините Рила, Родопите и Балкана с много непокътната природа Т.н. “селски туризъм”, свързан с екскурзии до природните резервати, може да привлече и по-платежоспособни клиенти.
На въпроса, дали в Югоизточна Европа хората се опитват да съхранят специфичните си особености или само имитират западните държави, проф. Рот отговаря така:
“Отношенията на цяла Югоизточна Европа е твърде амбивалентно от 200 години насам. Западна Европа е образец за подражание и внушава уважение, но същевременно има и страхове от модното на запад. Поради това в Румъния и България зее дълбока пропаст между застъпниците и противниците на ЕС. Страхът от загубата на културната самобитност проличава например в изборните успехи на националистическите партии и от ориентирането към популярната култура.”