Има ли шанс за съживяване на Европейската конституция?

и януари 2007-ма Германия поема за половин година ротационното председателство на ЕС. Една от основните му цели ще е опитът за съживяване на проекта Европейска конституция.

Категоричното “не” на холандците през лятото на 2005-та година шокира ЕС. Малко преди това Европейската конституция бе отхвърлена и на референдума във Франция.

Оттогава ЕС е безпомощен. Държавните и правителствените ръководители на страните-членки на общноста наложиха на първо време пауза за размисъл. Едва на срещата на върха на ЕС през това лято отново се заговори конкретно за възможностите за съживявне на проекта Европейска конституция. Ето думите на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер.

“Очертава се, че след тази среща на върха темата Европейска конституция ще бъде периодично на дневен ред, щом стане въпрос за бъдещето на Европа.”

Големи надежди се възлагат на германското председателство на ЕС, започващо на 1-ви януари 2007-ма. Германия е не само един от най-сериозните поддръжници на Европейската конституция, но и има достатъчно тежест в ЕС, за да успее да придвижи напред оспорвания проект.

Щом става дума за решаването на сериозни проблеми, погледът винаги се отправя към големите страни-членки на ЕС, казва Андреас Марчети от Центъра на изследване на еврпейската интеграция със седалище в Бон.

“Основният проблем се състои в това, че очакванията са прекалено големи. Което означава, че цената на провала е доста висока.”

Общо 16 европейски държави, между които и Германия, са ратифицирали вече текста на Европейската конституция. Фактът, че тези 16 държави сформират нещо като клуб в подкрепа на конституцията, не се нрави никому. Същевременно обаче никой не иска да се откаже проекта. Следователно има само едно решение на проблема – по някакъв начин французите и холандците трябва да бъдат убедени да одобрят Европейската конституция. Пита се само как.

Вече е ясно, че и в двете страни ще се проведе повторен референдум по въпроса. Андреас Марчети смята обаче, че е безсмислено на гласуване да се подлага същият текст конституцията.

“Мисля, че резултатът от повторните референдуми за Европейската конституция няма да бъде по-различен от тези на първото гласуване”, казва Марчети, като предлага на гласуване да се подложи само най-важното в конституцията, като например Хартата за човешките права, както и втората част на конституцията, в която става дума за принципно важни въпроси по същността на ЕС. Андреас Марчети дава следните примери:

“Става дума за въпроси като: Как се прави политика в ежедневието? Как се взимат важни за Общността решения? Какво е отношението на европейските институции спрямо отделните страни-членки? Тоест във втората част на конституцията става дума за нещо като регламенат на ЕС, естествено на високо ниво. В документа са заложени и основните политически цели на Общността за следващите години.”

Андреас Марчети е принципно на мнение, че германскто председателтво на ЕС би могло да отстрани голяма част от проблемите, свързани с приемането на Европейската конституция. Въпреки това той вижда следния основен проблем:

“Важни европейски партньори, като Великобритания и Франция хнапример, ще сменят през следващите месеци политическото си ръководство, а това затруднява неимоверно работата на германското председателство.”