1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Източноевропейските тайни служби и техните архиви

Автор: Б. Ригерт, В. Шопов/Редактор: Е. Видински14 април 2009

В редица източноевропейски страни тайните служби са действали по един и същ начин, но отношението към досиетата е твърде разнопосочно. И 20 години след промените редица страни не могат да се оправят с тежкото наследство.

https://p.dw.com/p/HWZw
В търсене на истината за комунизмаСнимка: AP

Едва през декември 2008 година се създава международна мрежа на службите и институциите, отговарящи за документацията, наследена от комунистическите секретни служби от Берлин до Букурещ. Не всички държави в ЕС са узряли още за участие в тази мрежа, например балтийските републики. Ханс Алтендорф, директор на службата за архивите на Щази в Берлин, предлага няколко примера:

"В Полша едва в края на 90-те години е основана подобно скроена официална организация, определяща и отговорността за досиетата. Някои страни успяват по-рано да основат подобни организации. Някои институции са основани едва през последните години. Имаше и някои промени в организационните структури. Следователно картината е пъстра."

Deutschland Stasi Akten Frauenhofer mit Programm zur Wiederherstellung
Реденето на пъзела протича различно в отделните страниСнимка: AP

Борба за скъсване с миналото

В Чехия подробен достъп до досиетата е разрешен едва от миналата година. В Словения министърът на правосъдието пречеше на работата на малкия "Исторически институт за преодоляване на тъмните времена". Партията на словенския правосъден министър произлиза от комунистическата младежка организация и именно заради това не изгаря от желание досиетата да бъдат разсекретени. Новите елити не само в Словения, смята Ханс Алтендорф, се боят от огласяването на доносническите данни: "Тези ориентации се забелязват отново и отново, а според моята преценка те са често истинските причини за политически дебати, водени понякога и по други теми."

От десетилетия насам в част от източноевропейските държави се води борба за скъсване с миналото. В България например досиетата бяха отворени едва сега и това доведе до разобличаването на редица бивши и действащи политици. Според Алтендорф в Германия скъсването с миналото е било по-лесно, защото ГДР чисто и просто престава да съществува, за разлика от България или Словения и всички останали държави, които продължават да функционират. Ето защо пълно отваряне на архивите се оказва трудно: "Отварянето на досиетата е винаги съществен принос бившите властимащи да не са повече монополисти над информацията от онова време. Това трябва да се раглежда в противовес на онова, което става действително ясно от материалите."

Много от информациите остават недостъпни

Bundesbehörde für Stasi-Unterlagen
Особено проблемен е достъпът до материалите на бившата съветска тайна службаСнимка: dpa - Bildfunk

Сътрудничеството между службите за тайните архиви на европейско равнище е необходимо, защото естествено и някогашните тайни служби са си сътрудничели. Така например Щази на ГДР е имала оперативни постове навсякъде, където граждани на ГДР са ходили в отпуск, като например на българското Черноморие: "Имало е обаче и взаимен обмен на сътрудници на тайните служби от братските страни и структура на тясно сътрудничество под водещата роля на КГБ, т.е. на СССР, което е играело важна роля за тайните служби като цяло."

Материалите на бившата съветска тайна служба и нейната правоприемничка в Русия са все още в голяма степен недостъпни, за което директорът на берлинската организация за досиетата на Щази Ханс Алтендорф съжалява особено много. Сложно е и положението на територията на бивша Югославия. Там обработката на наследството от тайните служби след дългите години на граждански войни е още в самото си начало.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми