Изтичането на мозъци от Източна към Западна Европа

Положението е драматично: след краха на комунизма и след въоръжените конфликти на Балканите десетки хиляди учени напуснаха страните си и намериха подслон в държави от Евросъюза. Мнозина прекосиха и океана. Повечето от тях не възнамеряват да се върнат в родината си. Там обаче се чувства остра липса от тяхното ноу-хау, от познанията и уменията им. Тази липса се отразява изключително зле върху икономическия потенциал на страните им.

В Европа високо квалифицираните емигранти винаги са добре дошли

макар че в Брюксел добре разбират колко е важно Източна и Югоизточна Европа да не губи научния си потенциал. Франко Фратини, който доскоро беше еврокомисар по вътрешните работи, казва:

„Имаме много инициативи, включени в политиката за добросъседство. Знаете, че имаме програми за подпомагане на нашите източни съседки по проблема с миграцията. Например по отношение на Украйна, Беларус и Молдова ние разработваме конкретни проекти, за да мотивираме хората да не напускат страните си”, казва Франко Фратини.

Според Барбара Вайтгрубер от австрийското министерство на науката, интеграцията на източноевропейските държави в Евросъюза намалява броя на учените, които напускат страните си, за да търсят по-добро препитание навън. Тя хвали най-вече седмата Европейска програма за изследователска дейност, която дава възможност на югоизточноевропейските държави да участват като равноправни партньори и по този начин осигурява работа за тамошни учени.

Ефектът е различен, в зависимост от равнището

Сърбия, например, която открай време има европейска ориентация в науката, а учените там мерят ръст с европейските и световните си колеги, сега активно се включва в европейските научни програми. Сръбските университети се опитват да привличат повече чужденци и да създават подходящи условия за връщане в страната на сръбски учени и изследователи, работещи в чужбина.

В Албания положението е много лошо. От 1990 година досега са емигрирали близо 40 процента от учените, половината от тях са под 40-годишна възраст, две трети – мъже. Университетските кадри са непоправимо застарели. Политиката се опитва да взима мерки, но успехите засега са скромни. В Тирана се надяват, че през идните години ще могат да върнат в страната поне 20 процента от емигриралите учени. И това никак не е малко, защото става дума за 4000 души, а в момента целият научен персонал на албанските университети наброява 3000 учени.

Барбара Вайтгрубер от австрийското Министерство на науката смята, че източно- и югоизточноевропейските учени поне в няколко области могат да се мерят със западните си колеги. Тя дава пример с доброто ниво на сеизмологията в Македония и обяснява, че Австрия играе ключова роля в научното сътрудничество специално с балканските страни. Интересно е, че не други, а българите са най-голямата група чужденци в Икономическия университет във Виена.