1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Изтекоха 10 години откакто в сила влезе Шенгенското споразумение

23 март 2005

Бернд Рийгерт от редакцията на Дойче веле в Брюксел с исторически бележки по темата:

https://p.dw.com/p/AtXv
Снимка: dpa

Преди 20 години Франция, Германия и държавите от Бенелукс подписаха в малкото гранично люксембургско селце договора, който имаше за цел осъществяването на пътувания без граничен контрол. Преди 10 години, на 26-ти март 1995 год., действително беше премахнат контрола над трансгранично пътуващите. Междувременно към Шенгенското пространство се присъединиха 12 от 25-те държави в ЕС. Десетте нови страни-членки възнамеряват също да се включат, колкото е възможно по-бързо. Тогава от Естония до Португалия няма да има нужда от паспорти. Шенген обаче е също така синоним за по-строгия контрол по външните граници и по-задълбочено сътрудничество между полициите на участващите страни. Но нека погледнем назад във времето.

На борда на кораба “Принцеса Мари Астрид”, пристанал на река Мозел в близост до граничния триъгълник между Люксембург, Германия и Франция, са подписани решаващите спогодби. Тогавашният холандски държавен министър Вим ван Екелен отдаде дължимото на премахването на граничните бариери като историческа стъпка:

“Сега постигнахме, границите да могат да бъдат напълно премахнати.”

Млади европейци в Брюксел, чиято възраст не надвишава тази на Шенгенското споразумение, днес си спомнят вече съвсем смътно за някогашните паспортни, багажни и митнически проверки:

“Преди пътувах с колата в отпуск и трябваше с часове да се чака на границата, макар и същинската проверка да не траеше и 5 минути. Но на опашката се чакаше по два часа и това изнервяше”.

Междувременно почти всички граждани на ЕС трябва да предявяват документите си само на външните граници на съюза. Само британците и ирландците трябва да вадят паспортите си, след като преминат Ламанша и се оозоват в континентална Европа. Заради това, че са на островите, Великобритания и Ирландия не се присъединиха към Шенген. Затова пък членки на Шенгенския клуб са Норвегия и Исландия, макар и да не членуват в ЕС. Швейцария също иска да се присъедини.

Всяка година хиляди туристи се отбиват в селцето с 400 души население Шенген, за да разгледат това така важно за европейското обединение селище. Там могат да видят паметна плоча, а от скоро и малък информационен център. Кметът Роджер Вебер се радва на световната известност на селото си:

“Наистина сме малко нещо горди с подписването на договора в Шенген. Това беше по-скоро случайно, но въпреки това сме доволни, че стана в Шенген.”

По онова време се търси граничен пункт между петте държави-основоположнички Германия, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург. А понеже точно тогава Люксембург е ротационен председател на Съвета на общността, е избран Шенген, на естествената граница река Мозел. Въвеждането на пълната свобода на пътуванията започва преди 20 години като експеримент извън същинските договори на ЕС.

Междувременно обаче Шенген е част от основната европейска идентичност. Новите държави-членки от Източна Европа поеха задължението, да премахнат контрола по вътрешните си граници с евросъюза, колкото е възможно по-бързо. За целта Комисията на ЕС отпуска помощи за подсигуряването на външните граници. Създадена е Европейска агенция по граничната охрана.

А новите страни членки се включват към компютърната мрежа, чрез която всички шенгенски държави обменят данни за полицейските издирвателни операции, както обясни Фолкер Амлер от дирекцията на граничната охрана във Франкфурт на Одер при влизането в сила на Шенгенското споразумение през 1995 год.:

“Централният компютър получава данни за издирваните лица – за престъпници или за издирвани от имиграционните власти, за хората със забрана за пътуване. И, разбира се, също така за издирвано имущество – откраднати автомобили, документи, а също така и подправени парични знаци.”

Понастоящем ЕС работи над “Шенгенската информационна система 2”, която ще съдържа още повече данни и по капацитета си е пригодена за разрастващия се съюз. С тези данни ще могат от 2006 год. да се ползват всички полицейски служби, а отчасти и тайните служби в ЕС, на което обаче се гледа критично от страна на пълномощниците по защита на данните.

Успоредно с това Комисията на ЕС предложи компютиризирана визова система, която да обхваща данните на всички влизащи и излизащи през външните граници. Страните-членки обаче досега не могат да се споразумеят по тази визова система.

Един европейски дипломат от Брюксел признава, че Шенген естествено е донесъл и повече свобода на придвижването и за престъпницигте. Полицейските служби още не се ползват с такива свободи. Безупречното трансгранично полицейско сътрудничество е възможно досега само между някои страни, но все още не между всички.

Въпреки известни недостатъци за повечето хора в ЕС е в сила възхищението в изказването на този ентусиазиран млад турист от САЩ:

“Обичам Шенген! Фантастично е! Обичам Шенген!”