Изследване на "Икономист" за европейските структурни фондове

Заделените за България до 2013-та година и пресметнати на човек от населението средства от европейските структурни фондове са най-малките сред предлаганите от страна на Обединена Европа помощи за десетте нови държави-членки от Централна и Югоизточна Европа. Наскоро направено от Изследователския отдел на лондонското списание „Икономист” проучване показва, че за периода от 2007-ма до 2013–та година на един българин и едни румънец теоретично се падат съответно по 900 и по 910 евро помощи от Структурните фондове на Брюксел. За същия период обещаната на чехите, естонците и унгарците подкрепа е около 2600 евро, за словенците, словаците и литовците е малко над 2000 евро. За Полша и Латвия, разпределени на човек от населението, парите от Структурните фондове възлизат на около 1800 евро. За България впечатление прави не особено логичното равномерно разпределение на заделените за страната 6.7 милиарда евро по 6-те приоритетни области на развитие. Парите са за околната среда, за нова транспортна инфраструктура, за насърчаване на конкурентноспособността, за развитие на човешките ресурси, за регионалния напредък, както и за повишаване на административния капацитет. За развитието на човешките си ресурси Латвия ще получи над 20 на сто от определените за страната средства от Структурните фондове, докато за България този дял е едва 15 на сто. Изпъстрената с отлични алпийски шосета Словения е поискала 40 на сто от определените и Структурни фондове да отиде за развитието на транспортната инфраструктура. В същото време за изглеждащите като бомбардирани български пътни артерии е поискана по-малко от една четвърт от заделената за страната подкрепа. Притесненията на прогностиците от Изследователския отдел на „Икономист” най-вече произтичат от досегашния опит по усвояването на средствата от европейските фондове в новите държави-членки. Делът на досега усвоените пари на европейските данъкоплатци на изток от някогашната Желязна завеса засега е под 30 процента. Най-успяла е Чехия с 35 на сто. Песимизмът на изследователите е най –откровен по отношение на България, която е усвоила по-малко от 40 на сто от предприсъединителната помощ на Брюксел и за Румъния, където нещата са били дори по-зле. Не трябва да се забравя, че достъпът до Структурните фондове изисква по-тежки процедури в сравнение с кандидатстването в познатите ФАР, ИСПА и САПАРД програми. В същото време София и Букурещ страдат от липса на административен капацитет – твърдят от „Икономист”. Дефицитни са и комуникациите между централната и местните власти в двете балкански държави. Малките и средните предприятия в тях не са запознати на какво и как да наблегнат при кандидатстването за предлаганите помощи от страна на Брюксел – се изтъква в ново проучване на Изследователския отдел на лондонския „Икономист”.