Израел има военната и тактическа способност за военен удар

Разпространената сред експертите по военно дело и разузнаване хипотеза, че Иран се готви да произвежда атомно оръжие, е базирана на предположения на Международната агенция за атомна енергия /МААЕ/. Според тях, при пълно използване на потенциала на съоръженията за обоготавяне на уран, след около една година може да бъде произведено онова количество атомен материал, който ще е достатъчен за атомен заряд с мощност между 20 и 40 килотона. Само че, информациите на МААЕ все още не са достатъчни за цялостна оценка на ситуацията. Вашингтон явно също няма пълна яснота по въпроса, както впрочем и европейските му партньори.

Неяснотата по въпроса, колко време е необходимо на Иран за да произведе атомно оръжие, води дотам, че критичният момент, в който ще трябва да се вземе решение за евентуална военна акция, все още не може да бъде определен. Говори се най-общо за периода 2006/2007 година. Единственото сигурно нещо засега е, че Иран е провел на собствена територия изпитания на ракети със среден радиус на действие и с обхват от 2000 километра. Дали тези ракети биха могли да поразяват и наземни цели с помощта на нуклеарни бойни глави - засега не е изяснено. Предполага се обаче, че Израел и Америка разработват планове за нападения срещу атомни съоръжения в Иран, в случай, че подобно нещо се окаже необходимо. Разузнаването на цели тече още от 2002/2003 година. Докъде са стигнали тези разследвания – остава неясно. Някои сигнали от Израел, които не са предназначени за обществеността, издават забележително спокойствие, което е в пълен унисон с публичната въздържаност на израелското правителство по този въпрос. Израел притежава военнотехническите средства и оперативните способности, едновременно и ефективно да атакува голямо число подземни цели. Междувременно Израел притежава и противоракетна отбрана, която от всички страни се оценява като високоефективна. Поради това Израел разполага с по-висока степен на сигурност, отколкото мнозина предполагат. Въпросът е, доколко Израел ще използва своите относителни стратегически предимства в случай на криза, ако нито Америка, нито Франция или пък Русия се намесят своевременно. Сегашният израелски министър на отбраната и бивш началник на генералния щаб Мофас наскоро отново повтори заплахата за военна атака, в случай, че Иран продължи да се въоръжава атомно . Ситуация като през 1991 година, когато Ирак обстрелва Израел с конвенционални ракети без атомни или химически заряди, няма да се повтори обаче, защото Израел разполага със собствена противоракетна отбрана. Не може също така да се очаква, че Израел –също като през 1991- ще се осланя на чужда – например американска намеса. Затова запалителният механизъм за евентуален превантивен удар – в момента се държи от Израел, страна, която е способна на самостоятелни военни действия. Всичко останало е политически въпрос, чийто отговор зависи от определени конкретни обстоятелства. Палитрата от възможности, които притежава израелското правителство в условия на кризи му дава онази гъвкавост, която е нужна за предотвратяване на ескалацията на напрежението.