Израелският ядрен шпионин и двойния морал

Двоен морал е най-лекото обвинение, което може да се отправи срещу Израел във връзка с аферата Вануну. Мордехай Вануну, който прекара 18 години в затвора, изнесе пред света информацията, която дотогава беше само обект на догадки: Израел е ядрена сила. При това ядрена сила, която не подлежи нито на международни проверки, нито на ограниченията, залегнали в международните конвенции и допълнителните протоколи – ограничения, каквито САЩ и МААЕ във Виена строго налагат на държави като Иран и Либия. При това, да не забравяме, че тъкмо Израел винаги и на висок глас е поддържал тези ограничения, а понякога е дори техен инициатор.

Разбира се, Израел изобщо не допуска да го слагат в общ кюп със споменатите държави. Но една държава, която излиза пред света с високи морални претенции, може би все пак трябва да ги спазва и в собствената си политика. Израел не го прави – нито с действията си срещу лидери на Хамас, нито пък по ядрения въпрос. За да стане ядрена сила, Израел от самото начало си служеше с лъжа, и то не само по отношение на европейците, но и спрямо САЩ. Разбира се, тепърва историците ще установяват окончателно дали Вашингтон наистина е станал жертва на заблуда, или все пак е знаел повече, отколкото признава.

Несправедливо би било да се обвинява Израел, че е възнамерявал да използва ядрени оръжия срещу своите съседи или срещу враговете си в региона. Ядрените оръжия на Израел обаче дадоха чудесно оправдание на други близкоизточни държави сами да разработват такива. И нито европейците, а още по-малко американците, се опитаха да наложат обрат в изралеската политика по въпроса. Така бацилът на двойния морал постепенно проникна и в други държави, включително и на Запад, където – чудно ли е? – непрекъснато нарастват подозренията срещу арабските и ислямските страни.

Но двойният морал се проявява и в обстоятелствата, съпътстващи разработването на ядрени оръжия. Израел вече от години настоява за освобождаването на Джонатан Полард, бивш служител на една от американските тайни служби, а в същото време наложи на Мордехай Вануну изключително тежки ограничения след изтърпяването на пълното му наказание: Вануну няма право да общува с чужденци, няма право да дава инвтервюта и, разбира се, не бива да напуска страната. Така наказанието, наложено от съда, на практика се разширява без законово основание – действие, което поставя под въпрос претенциите на Израел, че е правова държава. Ако една държава се отнася по този начин със собствените си граждани, то как ли би се държала с чуждите, в случая – с палестинците?

За действията на Израел просто няма убедителни причини. Експертите са единодушни: Вануну е знаел твърде малко. Той изобщо не е бил ядрен специалист, какъвто се мъчат да го изкарат в момента, а най-обикновен техник, който тъкмо по тази причина е успял да направи и прословутите снимки. А информациите на Вануну отпреди 18 години днес изобщо не са актуални – още една важна причина, поради която Израел би трябвало да му разреши напускане на страната. Ако замине зад граници, Вануну веднага ще потъне в анонимност, оставайки в страната обаче той задължително се превръща в мъченик. Така Израел допълнително подхранва предположенията, че информациите, изнесени навремето от Вануну, са били само върхът на айсберга.

Това са едва част от причините, поради които светът би трябвало по-интензивно да се занимае с ядрената програма на Израел. А най-добре би било, ако Близкият Изток бъде обявен за зона, свободна от ядрено оръжие. Разбира се, с участието на Израел.