Изпълнен със съдържание диалог вместо унилатерализъм

Когато Ариел Шарон стана премиер през пролетта на 2001 г. той заяви: никакви преговори, докато се стреля! Това беше краят на мирния процес между израелци и палестинци. С изискването си първо палестинците да преустановят всякакво насилие, Шарон постави край на всички преговори за разрешаването на конфликта между двата народа.

Половин година преди това срещата на върха между предшественика на Шарон Ехуд Барак и палестинския президент Ясер Арафат в Кемп Дейвид бе претърпял провал. Впоследствие избухна интифадата на Ал-Акса, второто палестинско въстание срещу израелската окупация. Ала Барак бе наредил преговорите да продължават въпреки насилията и екипите от двете страни постигаха до парламентарните избори в Израел известен постепенен напредък. След изборната си победа обаче Ариел Шарон реши, тези преговори да не продължават. И така до ден днешен.

На насилието и терора от палестинска страна Шарон отвърна с край на диалога и с военна сила. Той пусна в ход бойни хеликоптери и изтребители и отново изпрати в палестинските села и градове танковете, докато населението там се оказа затворено със седмици наред. Мерки, които дори САЩ, най-близкият съюзник на Израел, намери за прекалени.

Ала заеманата длъжност бе променила Ариел Шарон. Още преди години той бе заявил: “От креслото на министър председателя виждате неща, които иначе не виждате”. В хода на 2003 г. в него бе назряло решението да изтегли от ивицата Газа еврейските заселници и армейските постове. Разходите по тях бяха нарастнали неимоверно. Шарон се надяваше, чрез този компромис да успее да задържи за вечни времена повечето колонии по Западния бряг. Изтеглянето от Газа бе следователно изправяне на фронтовата линия. Едностранно и без участието на палестинците, което доведе до по-нататъшно отслабване на палестинското ръководство на Махмуд Абас.

Намеренията на Шарон за следващите няколко години биха могли да станат ясни от различните намеци на премиера и съветниците му. Очевидно Шарон бе стигнал до извода, че е от израелски интерес, “библейската страна Израел” т.е. територията между Средиземно море и река Йордан да бъде поделена между израелци и палестинци. При това така, както биха го изисквали интересите и потребностите на Израел. С други думи: Шарон искаше да се откаже от определени серища на Западния бряг, но да задържи по-големите. И долината на Йордан трябваше да остане под израелски контрол, както и широки източно-западни коридори, така наречените “дони за сигурност”, прорязващи Западния бряг. А с помощта на бариерата, която Израел изгражда там от години, трябваше да се породи източната граница на страната. За палестинците това щеше да означава да им се диктуват условията, както и да живеят в бантустани.

Безспорно с изтеглянето от ивицата Газа Шарон извърши завой, който за него лично бе забележителен и исторически; ала начинът, по който напоследък Шарон е окачествяван и на международната сцена като миротворец, като човек, превърнал се в умерен реалист и намирал се на прага на разрешаването на конфликта на столетието – тези преценки надали имат нещо общо с действителността в Близкия изток.

Когато Израел и палестинците след няколко месеца предолеят кризите в ръководствата си, палестинците се надяват, че новият човек начело на израелското правителство отново ще бъде готов на съдържателен диалог с тях и че времето на унилатерализма на Шарон ще бъде вече минало.