Извинете, как се стига до следващата криза?

При суровия петрол са валидни основните закони на икономиката. Търсенето и предлагането определят цената. Китай продължава смело да помпа своя стопански ръст с нефт, американците- своите автомобили, а в северното полукълбо току що започна новият отоплителен период. Предлагането на суров петрол нараства значително по-бавно. Съществуват и няколко политически фактори, които играят роля при цените на суровия петрол: дрънкането на саби между американци и иранци, например. Има и технически трудности за разширяването на рафинерийните капацитети. Страните от ОПЕК не са достатъчно гъвкави, що се отнася до увеличаване на добива на петрол. Само Саудитска Арабия можеше да увеличи дневния добив, но непрекъснато бива спирана от другите страни-членки на ОПЕК. Не бива да забравяме и спекулантите, които през последните седмици надуха изкуствено цените.

Самовнушението играе съществена роля.

Само защото всички вярват, че цените ще се покачват, те се и покачват. А спекулантите залагат на този ефект и залагат на по-високи цени на борсите. За хедж-фондовете банковите акции са безинтересни, поради кризата на пазара с недвижими имущества, и парите се вливат в петролни акции. Най-общо казано: засилено търсене плюс слабо предлагане, равно на покачващи се цени. Толкова просто нещо може да бъде икономиката. По-интересен е въпросът как шокът на петролния пазар ще се отрази на световната икономика. Вероятно значително по-малко, отколкото се опасяват някои, особено в Европа. Това се дължи на факта, че доларът е слаб в сравнение с еврото и продължава да пада, тоест за европейците цената на петрола всъщност не се е повишава значително. Друго яче изглежда картината в САЩ, които са застрашени от рецесия, вследствие на финансовата криза и липсата на доверие сред потребителите.

Европейците страдат значително по-малко от повишаващите се петролни цени.

И то по много причини. Европа се научи как да подхожда към високите цени на суровия петрол, химическата промишленост и металообработването значително повишиха своята енергийна ефективност. За същия стопански ръст сега тези два бранша изразходват половината от енергията, от която имаха нужда преди 20 години. Освен това европейците израснаха в банковия сектор, в информационните технологии и сферата на услугите, все браншове, които сравнително не са зависими до такава степен от петрола. Относително погледнато, в цял свят петролът постепенно се превръща в не толкова важен производствен фактор, колкото преди 20 години. Затова поточните линии няма да спрат, дори ако след известно време цената за барел достигне 150 долара.

Вместо за криза, по-добре е да се говори за шанс

Защото, колкото е по-висока цената на суровия петрол, толкова по-интересни са алтернативите, дори и тези алтернативи, които досега изглеждаха икономически неизгодни, защото биваха съизмервани със сравнително ниските цени на петрола. Учените вече отдавна работят върху сценарии за времето след петрола, изследват усилено безкрайните енергии, като слънцето, водата, вятърът, геотермалните източници, биомасите. Всяка ценова експлозия носи в себе си и нещо пречистващо. Тя принуждава индустрията да използува още по-ефикасно енергията, принуждава потребителите да се ориентират към енергоспестяващи източници, а производителите на енергия- да инвестират още по-усилено в алтернативни енергии.

Колкото по-скъп става петролът, толкова повече ще си заслужава всяка инвестиция, която намалява нашата зависимост от черното злато. В заключение ще завършим с въпрос: Извинете, как се стига до следващата криза?