Парламентарните избори в Русия

Някои от политическите наблюдатели са на мнение, че изходът от парламентарнити избори е предрешен, резултатите-известни. По отношение на предизборната борба наблюдателите също са единодушни, че и дума не може да става за свободни и демократични избори. Председателят на фондацията "Фридрих Науман" Волфганг Герхард е на следното мнение: "Очевидно е, че опозицията е по-скоро затруднена, отколкото има възможност да вземе думата. Няма еднакви условия за всички участници."

Някои от опозиционните политици в Русия дори няма да гласуват, както бившият министър-председател Михаил Касянов. " Аз и семейството ми, и приятелите ни няма да участвуваме в тази имитация. за мнозино е очевидно, че така наречинети избори на 2 декември са само една имитация на демократичен процес. Участието в тях е вредно за бъдещето на нашата страна", заявява Михаил Касянов. До изборите в неделя са допуснати 11 партии, но едва четири от тях имат шанс да влязат в Думата- преди всичко "Единна Русия" на президента Владимир Путин, която и сега разполага с комфортно мнозинство в параламента. Според прогнозите партията на Путин може да разчита на 60 процента от гласовете. Програмни новости няма, в партията се позовават на речите на президента и единствената й цел е запазването на властта за Владимир Путин, когото мнозина биха искали да призоват да стане водач на нацията.Също и партията "Справедлива Русия" с нейният председател Сергей Миронов подкрепя президенат, но се окачествява като ляво и социално ориентирана. Целта на тази партия е да привлече възможно повече комунистически избиратели в Кремълския лагер, задача, която според наблюдателите няма да е никак лека. Защото комунистите на Генадий Зюганав, въпреки загубите на електорат и застаряващата членска маса, разполагат със стабилен потенциал от почти 10 процента. Под въпрос е дали т.нар. Либералнодемократична партия, където са събрани десни популисти около Владимер Жириновский, ще прескочи седмпроцентната бариера. Нейният електорат се състои главно от протестни избиратели от националистическия лагер, а депутатите й в Думата досега гласуват постоянно в подкрепа на Кремъл, както твърдят злите езици- срещу добро възнаграждение. Никоя от опозиционните партии няма шанс да влезе в Думата. Освен разпокъсаността на опозицията има и други фактори, които играят съществена роля. Така например прокараният в парламента закон, според който до избори може да бъде допусната партия с минимум 50.000 членове. Петпроцентната бариера беше увеличена на седем процента. Освен това бяха премахнати директните кандидатури. Новият параламент ще бъде избран по пропорционаланата система, тоест с партийни листи. Депутати, които в бъдеще напуснат собствената си фракция, автоматично губят своя мандат в Думата. Тоест предизборна борба в смисъла на демократична надпревара в Русия няма. Според западни наблюдатели въобще не може да става дума за честни и свободни избори. Решаващите манипулации се отнасят до достъпа до изборите, както и до достъпа до медиите и отдавна са в ход, пише Йенс Зигерт от фондацията "Хайнрих Бьол" в своя анализ на обстановката преди изборите.

►◄