Избори в Индонезия

На 5 април в Индонезия едновременно се провеждат множество избори. Освен парламента избирателите ще определят състава на новосъздадения Регионален съвет. Ще бъдат избрани и парламенти на провинциите и общините. И така страната е изправена пред мега-избори– 147 милиона избиратели ще разпределят общо близо 16 хиляди мандата.

Участват 24 партии. Те ще се борят преди всичко за 550 места в парламента. Представянето на партиите там решава издигането на кандидатура за президент и вице-президент на 5 юли. Титулярите на тези два поста се избират в Индонезия пряко от народа. Когато нито един от кандидатстващите тандеми не постигне 50 процента, което изглежда много вероятно, ще има балотаж на 20 септември. Вече се носят слухове за всевъзможни варианти на коалиции. Когато става дума за власт партиите не познават нито идеологически бариери, нио пък несъвместимост на програмите. На последните парламентарни избори през 1999 година пет партии се установиха като политически сили. Победителка стана Демократическата партия на борбата на президента г-жа Мегавати Сукарнопутри с близо 34 процента. Бившата управляваща партия Голкар получи 22 и половина процента. Следват партията на националното пробуждане с над 12 и половина, Обединената партия на развитието с близо 11 процента и партията на националния мандат с малко над 7 процента, която беше основана от мюсюлманския интелектуалец Амиен Раис. Той си спечели популярност през 1998, когато подкрепи студентските протести и явно опонираше на диктатора Сухарто.

Както партията на Националното пробуждане, така и партията на националния мандат официално не се наричат ислямистки, а само националистически партии. Те отхвърлят създаването на ислямска държава и се застъпват за плурализъм и демокрация. Позицията на партията на развитието и ръководителя й Хамза Хаз обаче не е така ясна. В публичните си речи Хаз отхвърля ислямската държава, но защото по думите му – тази идея не може да привлече мнозинството. Партията обаче е за въвеждане на ислямското право Шария.

Последните допитвания сочат, че ще има много изравнени сили между Демократическата партия на борбата на Мегавати Сукарнопутри и партията Голкар. Не е ясно обаче колко надеждни са тези прогнози. Също така неизвестно е и поведението на индонезийския избирател, макар че в това отношение има опит. В 60-годишната история на републиката на два пъти имаше свободни избори–първо през 1955 година и после през 1999. Друга особеност е, че нито една от 24 партии на изборите има подробна предизборна програма. Разликите между партиите се ограничават до общият им имидж и имиджа на кандидатите им.

Новата избирателна система е много по-сложна от предишната. Същевременно тя облагодетелства големите партии, нещо което много индонезийски политици изглежда все още не съзнават. Затова може да има спорове за преброяването и разпределянето на гласовете. Освен това Националната избирателна комисия до последния момент имаше трудности с отпечатването и разпределението на повече от 600 милиона бюлетина. Първите резултати се очакват едва три денонощия след затварянето на избирателните бюра. Веднага след като има надеждни данни за парламентарните избори партии и политици трябва да започнат да се готвят за президентските избори.