Изборите за евродепутати

Недочакали дори официално встъпване на България в ЕС от Нова година, още в средата на декември българските политически партии обявиха началото на предизборната кампания за евродепутати. В ход вече е трескаво създаване на предизборни щабове и нетърпелива суетня около подреждането на листите и номинирането на техните водачи. Едва опомнила се от многозначителните резултати на президентския вот през есента, българската политическа класа отново се втурва в надпревара, която този път ще има известни особености.

Според приетите през седмицата на първо четене два законопроекта за избиране на депутати в Европейския парламент, всяка партия ще има своя национална листа, като е предвиден и механизъм, чрез който избирателите ще могат да преподреждат листите и това може да става чрез избор на едно или две от първите 10 имена от листата. Преди гласуването между депутатите от ДПС и останалите парламентарни сили възникна остър спор около участието на българите, които живеят извън страната и най-вече в Турция, в предстоящия избор. Направени бяха и предложения за промени в правилника за организацията на Дейността на парламента, свързани с избора на евродепутати, както и за проверка на кандидатите за принадлежност към бивщата Държавна сигурност. На майския вот страната ще представлява един избирателен район, в който от националните партийни листи ще бъдат избрани 18-те евродепутати. Между първо и второ четене, депутатите ще решават за използването на интегралната бюлетина и преференциалното гласуване.

Надпреварата за местата в Страсбург, освен че ще е първа за българските политици и най-вече за избирателите, има и друго значение в контекста на сегашното състояние на политическите формации. Редица наблюдатели вече я окачествиха като предстоящо сражение на “живот и смърт” между редица от познатите партии на прехода, които през последните години бележат видим упадък и нововъзникналите политически образувания, които демонстрират първоначална динамика и подем. Социологически изследвания вече показаха, че реални шансове да вкарат свои представители в групата на 18-те имат само пет партии – БСП, ДПС, ГЕРБ, “Атака” и СДС, докато перспективите пред НДСВ и ДСБ са твърде съмнителни. Шансовете на останалите формации от политическия спектър са колкото екзотични, толкова и невероятни при условието за средно висока избирателна активност да получат подкрепата на 160 хиляди избиратели за едно евродепутатско място.

Първи на трасето на евродепутатската надпревара излезе СДС, който потвърди намерението си да се яви самостоятелно на тези избори, обяви създаването на предизборен щаб, оглавен от политолога Димитър Аврамов, и не скри намерението си да номинира за водач на своята листа партийния лидер Петър Стоянов. Според ръководството на сините, ако той се представи успешно на изборите, би могъл да оглавява партията и като евродепутат. Мото на кампанията на сините ще бъде “подкрепа за отделния човек за да може той да успее в Европа”, а самата кампания щяла да бъде “коректна и прозрачна”.

НДСВ, подкрепата за което спадна драстично покрай участието на движението в тристранната коалиция, също предприе стъпки в посока на изборите за евродепутати. През седмицата партийното ръководство огласи програмата “10 виждания за по-добра България в ЕС” с мото “Богатство за хората на България”. В документа са включени теми като стабилност на икономиката, инвестиционната политика, пазара на труда, демографската и външна политика, националната и културна идентичност. Шансовете на партията на Симеон Сакскобурготски да вкара депутати в Европарламента са минимални и поради това движението оказва натиск в управляващата коалиция негов представител да оглави едно бъдещо Министерство по европейските въпроси след избора на Меглена Кунева за еврокомисар.

Най-колоритна през миналата седмица се оказа проявата на т.нар. социалдемократически формации/те са няколко/, които след дълги години битки за оцеляване и надмощие помежду си, се обединиха зад една обща самостоятелна социалдемократическа листа на кандидатите им за евродепутати, решиха да подготвят “Манифест на социалдемократите в България” и привидяха в лицето на лидера на Конфедерацията на труда “Подкрепа” д-р Константин Тренчев водача на своята евродепутатска социалдемократическа листа. Обяснението за това изненадващо решение е отколешната идея на д-р Тренчев “социалдемократи и синдикалисти да умножат усилията си за отстояване правата на българските граждани, на хората на труда в Европейския съюз”.

Така, задаващите се след половин година избори за депутати в Европейския парламент, вече започнаха да оживяват силно помръкналата през последните седмици политическа класа в България. Сега остава оживлението да се предаде и на избирателите, което вероятно ще бъде най-трудната задача.

Почти като заглавието на филма “Мисия невъзможна”.