1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Изборите в Тайван

12 декември 2004

Тайванските избиратели отдадоха предпочитание на статуквото и желанието да се избегне военната конфронтация с Китай.

https://p.dw.com/p/Atw7

Затова изборният резултат е тежък удар особено за президента Чан Шуй-бан, който въпреки военните заплахи от Пекин най-предизвикателно се стремеше към по-голяма независимост на Тайван от Китай. Но избирателите му показаха пределно ясно: тази политика е твърде опасна.

Комунистическите управници в Пекин могат да бъдат доволни от изборните резултати в островната република. Защото планът на Чан Шуй-бан да укрепи националната идентичност с приемането на нова конституция няма да може да бъде прокаран в парламента. Само че в Пекин не би трябвало да си правят прибързания извод, че това е вот против независимостта на Тайван или дори за обединение с Китай. Според повечето допитвания броят на привържениците на идеята за независимост непрестанно се увеличава през последните години. На този фон се налага изводът, че гласуването отразява не толкова привързаност към материка, колкото страх от намеренията на Пекин: ако не бяха пекинските закани за военна намеса в случай, че Тайван обяви формално независимостта си, резултатът със сигурност щеше да бъде по-различен.

Положителното на резултатите от изборите е, че на първо време се намалява опасността от военна конфронтация. От тази гледна точка тайванските граждани избраха вярната посока не само от гледната точка на Пекин, но и на САЩ, традиционния защитник на Тайван, които напоследък все повече се дистанцираха от курса на независимост на президента Чан Шуй-бан. Вашингтон няма никакво желание да бъде въвлечен в един военен сблъсък между двете китайски държави. Той е поел наистина договорен анжажимент за защитата на Тайван, но в икономическо и политическо отношение Пекин е много по-важният партньор - като се започне от борбата срещу международния тероризъм и се стигне до усилията за пресичане на севернокорейската атомна програма.

Именно това реално-политическо съобразяване с могъщия Китай обяснява защо Тайван получава международно признание за своето демократично развитие, но няма никакъв шанс да получи дипломатическо признанине - въпреки че фактически притежава всички белези на една суверенна държава. Това е горчива констатация за гражданите на Тайван: въпреки че от години вече Пекин е онзи, който създава напрежение между двете страни, именно Тайван се възприема като смутител на международния покой.