Изборите в Иран

да постигне необходимото абсолютно мнозинство още в първия кръг. Така че една седмица по-късно ще се състои сигурно второ гласуване между двамата най-успешни кандидати от първия тур.

Почти единодушно е мнението, че Али Рафсанджани ще успее да привлече най-много гласове. Въпреки, че Рафсанджани – който бе вече държавен глава между 1989 и -97 година – не е особено популярен, мнозина изглежда са готови да го предпочетат, просто защото знаят с кого си имат работа: един консервативен прагматик, който обаче е достатъчно могъщ, за да може да извърши необходимите реформи - реформи най-вече в сферата на икомониката, каквито очакват повечето иранци, страдащи от висока безработица и безперспективност. Те очакват от Рафсанджани подобряване на икономическото положение и свързано с това – и на международните отношения на страната. Преди всичко: сближение със САЩ, на които от времето на Ислямската революция се гледа като на враг номер едно.

Рафсанджани не пропуска случай да се представи като най-подходящия човек за тази работа. Той притежавал достатъчно опит и настойчивост и бил единственият, който можел да реши и досадния ядрен проблем. Но така или иначе утре за него се очаква да гласуват не повече от 30 процента от гласоподавателите. За следващите двама фаворити се прогнозират десет процента по-малко, докакто останалите едва ле ще достигнат и десет процента.

Най-големият съперник на Рафсанджани може би е Мохамад Бакр Калибаф, бившият шеф на полицията в Техеран: един елегантен, сравнително млад и крайно консервативен политик, смятан същевременно за “човек на действието”. Той не прави големи политически заявления, но се води за фаворит на върховния водач на страната аятолах Али Хаменей и на силите за сигурност.

Калибаф е точно обратното на д-р Мостафа Моин, бивш министър на образованието на досегашния президент Хатами: той е по-скоро безцветен и явно не е в състояние да мобилизира избирателите. Все пак той има обаче смелостта да назове някои от язвите на иранското общество, например, съществуването на паралелни власти, които торпедират демократичните мнозинства. Той говори с оглед на опита, натрупан при управлението на Хатами. Но никой не смята сериозно, че Моин би могъл да постигне успех там, където Хатами се провали.