Изборите във Франция

Този път – за разлика от 2002, когато целта беше просто да се неутрализира десният екстремист Жан-Мари льо Пен – французите имат истински избор: те могат да избират между две повече или по-малко ясно очертани обществено-политически концепции и икономически програми.

Саркози, който още от самото начало доминираше всички прогнози, остава начело. С остри изявления бившият вътрешен министър се опитваше да мобилизира своите консервативни избиратели и същевременно да отнеме гласове от дясната периферия на Льо Пен. Според едно допитване три четвърти от всички французи смятат Саркози за най-компетентния от всички президентски кандидати. Мнозина се стряскат обаче от неговата политика на твърдата ръка и агресивната му реторика. Саркози поляризира както никой друг френски политик. Ако иска да спечели гласуването след две седмици той ще трябва да възприеме по-умерен тон, за да стане приемлив за повече гласоподаватели.

Съвсем неочаквано социалистката Роял остави далеч зад себе си центриста Франсоа Байру и екстремиста Льо Пен и сега диша във врата на водача Саркози. Представителката на социалистите изскочи почти от нищото през последната година и застана в центъра на френската политика. Със своите неконвенционални предложения и прословутата си близост до народа тя се възприема много добре от медиите и гражданите. Но често в хода на предизборната кампания тя създаваше впечатлението, че не може и не знае повече, и че е зле подготвена. Мнозина я критикуват, че кокетира с женския чар и популистката си реторика, но не предлага нищо по същество. Избирателите явно не споделят това мнение: вчера Роял спечели гласовете на повече хора, отколкото вярваха дори наблюдателите в собствения й лагер.

На балотажа тя може да бъде сигурна в гласовете на петимата кандидати на крайната левица, които отпаднаха в първия тур. Саркози пък ще разчита на избирателите на Льо Пен. Въпросът е кого ще предпочетат избирателите на центриста Байру, който привлече гласове както вляво, така и вдясно от центъра. Саркози си остава фаворит, но ако Роял успее да мобилизира антисаркозисткия фронт, тя има реален шанс да стане първата жена президент на Франция.

Френската конституция превръща държавния глава в един вид монарх за определено време. Към края на управлението на изчерпалия се вече президент Ширак това доведе до политическа парализа. Огромната власт на държавния глава дава обаче и възможност за бързо и енергично подхващане на реформи. Избирателите изглежда имат големи надежди в предстоящата смяна на политическите поколения - изборното участие вчера беше огромно.

Както Саркози, така и Роял са в състояние да мобилизират дееспособно правителствено мнозинство. Това вдъхва оптимизъм, тъй като през юни следват парламентарни избори, а новоизбраният държавен глава трябва да разполага с мнозинство в парламента, ако иска да управлява успешно.