Ив Льотерм - новият белгийски премиер

Ако политическото изкуство до голяма степен се състои в това, политикът да умее да се изразява така, че да бъде разбран от обществеността, Ив Льотерм има сериозен проблем. 47-годишният фламандец с френско име и фамилия се смята за трудолюбив, издържлив и съвестен. Но той не е много комуникативен. Чуждее от франкофонските южни части на Белгия и същевременно по принцип е

типичен белгиец

Баща му е франкофон, майка му - фламандка. До премиерския пост се добра само благодарение на мощната подкрепа на целия белгийски истеблишмънт.

"Който избере мен, избира човек, който желае да осъществи нещо", беше казал Льотерм. Ако се съди по това изявление, след голямата си изборна победа миналата година Льотерм не осъществи почти нищо. Не защото понякога си позволява нелюбезни изявления за валонците или пък защото медиите го хванаха, че не знае думите на белгийския национален химн. А защото не успя да сформира правителство от печелившите в парламентарните избори през юни 2007 г. християндемократите и либералите.

На избирателите в северните части на страната той обеща по-голяма автономия за Фландрия и по такъв начин извоюва победа в изборите. Само че забрави, че трябва да се съобрази и с интересите на франкофонските валони, ако иска да постигне сформирането на общо правителство.

Юрист по образование, Льотерм прави

бърза политическа кариера

след службата си на контрольор в Европейската сметна палата и в Европейската комисия. На 37 години става депутат във фламандския парламент, няколко години по-късно оглавява парламентарната фракция на християндемократите. Льотерм не е човек, който лесно се справя с конфликти и конфликтни ситуации.

Той поема премиерския пост в момент, в който рейтингът му е на много ниско равнище. Според последните допитвания до общественото мнение той се ползва от доверието на едва 8 на сто от валонците и на около 45 на сто от фламандците. Страховете сред валонската общност са, че Льотeрм ще се стреми да налага интересите на Фландрия за сметка на тези на Валония и единството на Белгия. Противниците му във Фландрия пък смятат, обратното, че обръща прекалено голямо внимание на претенциите на валонците.