Значението на Зигмунд Фройд днес

Зигмунд Фройд, роден на 6. април 1856 г. във Фрайберг и починал през 1939 г., се смята за създател на психотерапията. В наши дни 18 500 терапевти в Германия обслужват годишно 700 000 пациенти, 400 000 от тях – стационарно.

Проф. Михаел Гюнтер от университетската клиника в Тюбинген е главен лекар на отделението за психиатрия и психотерапия. За 150 годишнината на Фройд той организира поредица от лекции.

“Фройд, казва проф. Гюнтер, е третото голямо оскърбление на човечеството след откритията, че земята не е център на вселената и че човекът не е “венец на създанието”, а произхожда от маймуната. Третото голямо оскърбление е твърдението на Фройд, че “Азът не е господар в собствения си дом”. Фройд доказва, че несъзнателното, несъзнателните процеси ни определят до голяма степен. Подобни твърдения, естествено, не се приемат лесно, още по-малко на драго сърце.”

Големият успех на Фройд, казва проф. Гюнтер, е именно това, че той осъзнава, че психическите заболявания действително са душевни заболявания, а не, както се смята преди него, органични заболявания. Именно благодарение на Фройд психотерапията днес изобщо съществува и се практикува.

“Онова, което Фройд открива на времето, казва проф. Гюнтер, са двете големи области на агресиите и сексуалността, най-вече тази на сексуалността. Днес дори не можем да си представим значението на това откритие, защото за нас отдавна е напълно естествено, че и децата имат сексуални желания и нужди, както възрастните.”

Когато агресиите и сексуалността биват потискани, те предизвикват смущение в несъзнателното. С други думи, агресиите и сексуалността трябва да се изживеят в обществено приемлива форма. Всеки търси равновесието между своите пориви и изискванията на обществото. Проф. Гюнтер лекува и деца с тежки заболявания; от помощ за малките му пациенти е да се отърсят от страховете си и по този начин да съдействат за оздравяването си. С други думи, в такива случаи се прилагат различни психотерапевтични методи.

Теорията на Фройд несъмнено е тясно свързана с неговото време и културата на това време. Съответно и психотерапията се смята за западен метод на лечение и се разспространява преди всичко в Европа и Америка. От друга страна, в бедните страни в света по-важно от лечението на психиката е изобщо оцеляването. Независимо от това, редица познания са валидни и приложими навсякъде.

“Едиповият комплекс, казва проф. Гюнтер, чийто класически пример Фройд открива в античната трагедия на Софокъл, е според мен универсален човешки проблем, проблем на мъжа и жената, а именно: как човешката ми психика се справя с факта, че съществуват два различни пола, самият аз принадлежа към единия от тях, а не към другия и поради това ми липсват определени неща.”

Или пък, как се справям с това различие в отношенията си с други хора. Сексуалността и несъзнателното са били нещо ужасно не само за съвременниците на Фройд. Фройд е прогонен от националсоциалистите, на психотерапията не се гледа с добро око нито по времето на Ленин, нито от режима на Пиночет, нито пък в ГДР.

“Действително, казва проф. Гюнтер, за авторитарните режими заниманията с психиката по принцип са нещо твърде съмнително.”

Защо при някои физически страдания човек съвсем естествено търси лекаря, докато при психически заболявания се притеснява да потърси лекарска помощ? Сигурно защото се бои, че ще научи за себе си нещо неприятно. Благодарение на Фройд са разработени различни лечебни методи, с които могат да се лекуват включително тежки психически травми вследствие на мъчения. Основните насоки са дълбочинната психология и аналитичната психотерапия, които се занимават с личността и причините за нейните психически смущения. Третата насока е т.н. поведенческа терапия.