Земеделието в Румъния

мбах посети село в близост до румънския град Сибиу – европейска столица на културата през 2007-ма година.

На пазара в Арпашу де Жос, малко селце в подножието на Карпатите, селяните продават най-вече охранени прасета, някои от тях са докарани на пазара с каруца, други дректно в багажника на раздрънканата дачия.

“Цената зависи от килограмите. Малките прасета струват около 20 евро”, казва младата майка Алина Мунтеан, която разчита всеки месец на малката печалба от продажбите на пазара в Арпашу де Жос. Съпругът й работи в местната фабрика – месечната му заплата - 200 евро – не достига за прехраната на младото семейство. Алина не знае какво я очаква след присъединяването на родината й към ЕС.

“Чувствам се зле информирана, но се надявам, че нещата ще се подобрят.”

Еврочленството на Румъния несъмнено ще донесе промени – това осъзнават всички. Повечето дребни земеделци надхвърлят 60-те, децата им работят в градовете. Дребните земеделци стопанисват не повече от 1000-2000 декара, производството им няма да устои на конкуренцията в ЕС. Големи италиански инвеститори изкупуват вече огромни площи. Който иска да се занимава за напред със земеделие, се нуждае от много обработваема земя. Мартин Шегеди стопанисва 160 000 декара площ. Но дори едрите земеделски стопани не познават европейските разпоредби, не знаят как да се възползват от селскостопанските субсидии на ЕС, казва Шегеди.

“Ние познаваме само по-екзотичните забрани и разпоредби. Например, че нямаме право да варим ракия, че нямаме право да колим повече прасета отколкото досега.”

Факт е, че Брюксел се съмнява в надеждността на Румъния по отношение на коректното разпределиние на субсидиите за селското стопанство. Поради тази причина Брюксел ще наблюдава развитието в румънското земеделие и след присъединявнето на страната към Общността. Дребните земеделци ще получат директно по няколкостотин евро, в зависимост от декарите на обработваната от тях земеделска площ. Не толкова лесно ще се осъществи обаче разпределието на субсидиите за едрите селски стопани, които въпреки помощите ще се нуждаят от кредити, обяснява Рюдигер Хенинг, съветник в румънското министерство на земеделието.

“ЕС ще финансира най-много 50 процента от инвестициите, останалите 50 процента е трябва да подсигурят едрите селски стопани, посредством кредити.”

Близо 3 милиона дребни селски стопани няма да са в състояние да устоят на еврпоейската конкуренция. За щастие повечето от тях са вече възрастни, така че ще могат да се пенсионират и дадат земите си под аренда на едри земеделски стопани. По-младите могат да се възползват от възможностите на растящия пазар на труда. Земеделието ще остане в ръцете на големите инвеститори. Американски концерни проявяват вече интерес към Румъния, където се практикува неприемливото в ЕС отглеждане на генно манипулирани растения. Все по-популярно става и еко-земеделието, което се практикува най-вече от германски инвеститори. В селца като Арпашу Де Жос промените ще настъпят бавно, на първо време хората ще продължат да колят прасетата в селския двор, в мазетата и догодина ще се вари ракия, а по улиците колите ще изпреварват каруците.