За целостта на нещата

Традиционно богатият от културни събития месец май бе завихрен от политическото, бе му разграбена празничната същност, с която го заселваше изкуството. С евронаблюдатели или без, длъжни сме като общество да се справим с ценностните и морални кризи, от които започват всички останали – от наднорменото тегло и затлъстяването у повечето българи до нерешения 17 години казус “съдебна система”.

Според национално проучване на МВМД вече все по млади хора, включително тийнейджъри, страдат от затлъстяване. Менюто на българите не е здравословно, едва 10 процента спортуват. Липсата на движение, неправилното хранене и стресът са основните причини за силното разпространение на наднорменото тегло и затлъстяването, сочат още данните.

Из новините на НЕТИНФО

Традиционно месец май в България се възприема като средоточие на културните празници, привикнали сме пролетния цъфтеж и изкуството взаимно и артистично да се предизвикват в красивите си и запомнящи се проявления. Сега очакваната празничност някак се разми в политиката и скандалите, а културните афиши бяха сякаш разкъсани от мощните предизборни концерти на чалга-изпълнителите, отвяни от ветровете на опростачаването и провинциализма в девета глуха. Човек, дори по улиците на столицата да си върви, току се спре изумен от предизвикателството на някой пореден плакат, от който знойни устни и гърди го подканят да гласува на 20 май – и ето така, само от преживения визуален стрес теглото на българина изневиделица надхвърля опасно нормата. А стресът на корупционните скандали, характеризиран най-точно от Джефри ван Орден с думите, че София е блато, пълно с алигатори – той колко килограма отгоре ни стоварва? Всъщност не съм права да поддържам несериозен тон, когато говоря за здравето, за затлъстяването у нас и нездравословния живот, в който зорлем сме натикани. Като в кошара. Като в порочен кръг. Повечето българи пребивават в състояние на крайна, драстична несигурност, която почти денонощно ги връхлита по всевъзможни писти – не става дума само за тягостната бедност на повече от половината граждани, а за отсъствието на елементарен и неформален дневен ред на обществото, където е ясно кой кой е и за какво се бори, или за какво получава заплата… Ето и простички примери за нагледност: по булевард Баучер, основно трасе за развиване на свръхскорост от страна на свръхлимузини и джипове с щастливи номера, дори да има полиция, охраняваща някое властово ешмедеме в резиденция “Лозенец”, тя не се намесва в ада, създаван от профучаващите през всички правила мутри? Защо полицаите не са на страната на гражданите – в този и десетки като този случаи? Защо, когато една жена е драстично измамена в обменно бюро и плаче пред камерата на националната телевизия, не се намира нито една институция, която да е на нейна страна – било икономическа полиция, данъчна или нормална? Не София, България е блато, пълно с алигатори – и цялата ни енергия отива в опити да се измъкнем от тях, да оцелеем въпреки тях. Организира ни ги политическата класа – само имената им са различни, препродажба на БТК – за наша сметка, национално следствие и икономическо министерство във война – за наша сметка, а с нашите сметки можеха да се построят площадки и зали за достъпно спортуване в конкретния смисъл, и да се отворят хоризонти за здравословен и смислен живот в абстрактния. И месец май да процъфтява от пролетно изкуство, да кипи от културни събития, които да дават лице на първите български избори за европейски парламент.