1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

За резултатите от референдума в Холандия

2 юни 2005

Сега се пита, дали отрицателният вот на холандците срещу конституцията на ЕС действително беше вот срещу Европа. Коментар от Петра Конен

https://p.dw.com/p/AtWR
Снимка: AP

Който е следил гласа народен преди гласуването, е наясно, че и този вот, както във Франция, няма много общо с новия основен закон на евросъюза. Защото юридическата основа, поставяща си за цел да регламентира съвместното съществуване в общността е, както са повечето законови текстове, сложна за четене. Поради това за съжаление повечето европейци изобщо и не осъзнават, че конституцията предлага наистина добра основа за съвместния живот на 450-те милиона граждани на ЕС.

Основният закон гарантира мира и правото, благосъстоянието и социалната справедливост. Никога досега в историята основните човешки права не са били така юридически гарантирани. Така например хартата на основните права предвижда гаранции за всички права на трудещите се, като напр. правото на синдикални организации, на стачки, на свободен достъп до пазара на работната ръка и защита от несправедливо уволнение. Социално компенсиране, социални задължения, произтичащи от собствеността, защита от дискриминация и пълна трудова заетост са зафиксирани в тази проектоконституция.

Срещу подобни правила всъщност нито един европеец не може да има нищо против, още по-малко пък откритите към света холандци. Тяхното “не”, както и това на французите, е израз на недоволството и на страха от безработицата, социалното падение и неконтролираната имиграционна политика. Когато някой латвийски гражданин работи в заводите на “Волво” в Швеция срещу едно евро на час, а шведът изгубва работното си място заради този трудов дъмпинг, вторият естествено ще е против “откритата пазарна икономика със свободна конкуренция” Срещу това демонстрираха европейските синдикати в Брюксел, постигайки по този начин съществуващата директива за услугите да се озове в кошчето за боклук. Дори само този демократично протекъл процес доказва, че европейската конституция предлага добър фундамент. Сред причините за холандския отрицателен вот беше и въвеждането на еврото, реално оскъпило много неща. В тази връзка обаче не може да бъде търсена отговорност от европейската “супер-държава”, нито пък от конституцията. Националните законодатели бяха пропуснали възможността да осигурят съответната стойност на холандския гулден.

Резултатът от референдумите следователно недвусмислено сочи, че съществуват огромни информационни дефицити. Това е валидно не само за Франция и за Холандия. Досега отговорните политици не успяха да опровергаят евроскептиците. Сега политиците трябва на първо място да се погрижат за осигуряването на социалния мир, да разкрият работни места, да се борят срещу привидната самостоятелност и да отнемат страховете от масовия приток на имигранти. Или пък най-малкото да осигурят необходимата минимална информация.

В новите страни-членки на ЕС примерно европейската стимулационна политика проличава много по-ярко. В пътното строителство, образованието и в селското стопанство указателни табели, плакати и брошури информират, че евросъюзът помага финансово във въпросните сфери. Особено словаци, поляци и унгарци са доволни от това и не пропускат тези указания. Може би табели с европейски звезден герб на френски ниви можеха да направят за фермерите във Франция по-ясно, че от десетилетия насам те са най-големите получатели на европейски субсидии.

Отрицателния вот по европейската конституция, както бе заявено, не бил с антиевропейска насоченост. За съжаление обаче той има опустошителни антиевропейски последствия. Защото вече се разсъждава, дали евентуалното присъединяване на Турция в далечно бъдеще няма да “преразстегне” ЕС. Още по-неприятна е ммисълта, на първо време да се спре ратифицирането на присъединяването на България и Румъния от държавите-членки. Това би било погрешен сигнал и по адрес на страните от бивша Югославия, където хората силно се надяват на подкрепа от страна на европейския клуб. Европейската солидарност е нужна и желана, защото тя подпомага и тези хора при изграждането на функционираща демокрация и пазарна икономика, а по този начин се осигуряват и по-добри условия за живот в цялото европейско пространство. Впрочем така е записано и в преамбюла на конституцията на ЕС.