За изложбата на Недко Солаков в Бон

При голям интерес изложбата, озаглавена "Емоции", беше официално открита в края на миналата седмица, а от Бон заминава за швейцарския Санкт Гален и след това за Дармщад, пак в Германия. Александър Андреев разговаря с професор Щефан Берг.

„Експозицията надхвърли очакванията ми. Дойде една много жизнена, много отворена и любопитна публика. Преди това Недко Солаков работи две седмици тук и наистина даде всичко от себе си. Неговата изложба доведе до промяна на атмосферата в музея, която намира прекрасно изражение в заглавието на тази експозиция: „Емоции”, обяснява професор Щефан Берг, който пое музея именно с обещанието да го изпълни с повече чувства и вълнения. Но защо тъкмо българският авангардист е пръв в неговата листа?

„Познавам творчеството на Недко Солаков от 11-12 години, гледал съм негови работи на различни изложби и биеналета. Всичко видяно ми харесва много, вълнуващи са

поезията, меланхолията и иронията

с които описва света, но също и прецизната сила, извираща от собствената му биография. Тази изложба имаше нужда от много време, за да узрее. Видяхме се преди две години и чак тогава бързо и спонтанно взехме решение за сегашното сътрудничество.”

А с какво точно творбите на Недко Солаков са спечелили утвърдения германски специалист професор Щефан Берг?

„Това е творчество, което залага на едновременния ефект на образа и текста. В него изобилстват малките, забавни, анекдотични, дори абсурдни наблюдения от всекидневието, често пъти отнасящи се до личността на самия Недко Солаков. Успоредно с тях непрекъснато се появяват рисунки и картини, които имат почти класически характер. Всичко това, заедно с инсталациите и обектите, ни разкрива света на периферното, на всекидневните, банални неща, които често остават незабелязани – тъкмо в тях Недко Солаков открива малки, поетични истории. Това е творчество, което се съпротивлява срещу перфектността и окончателността, то е срещу виртуозността, то разкрива парадоксите на всекидневието и показва, че колкото да се опитваме всичко да бъде перфкетно, то не е, а

провалът понякога е по-полезен от успеха

казва професор Щефан Берг. Попитах го дали вижда някакъв проблем в една инсталация на Недко Солаков, която пряко кореспондира с темата за архивите на бившата източногерманска държавна сигурност Щази – много чувствителна тема в Германия.

„Не, нямам никакъв проблем с това произведение. Смятам, че това е едно от най-важните му произведения за последните 30 години. „Топ сикрет” на пръв поглед документира сътрудничеството на автора с българската Държавна сигурност, прекратено през лятото на 1983. Смятам, че произведението е много важно на две равнища. Веднъж, защото показва способността на Недко Солаков да подири сметка на самия себе си, и от една конфузна, може би дори опасна и във всички случаи вредна за биографията му ситуация да извлече важни размишления на тема „Какво всъщност е истината?

Какво е лъжата?

Има ли безгрешни хора?” И второ, защото днес, през 2008 година, с тази творба Недко Солаков припомня, че цели 19 години след политическата промяна в България архивите на бившата ДС все още не са отворени.”

Недко Солаков през последните години се утвърди на международната сцена. Но на какво равнище? Помолих професор Щефан Берг да отговори на този въпрос в координатната система на световния футбол:

„Мисля, че е на път да влезе в Шампионската лига. След като миналата година участва в Документа и в биеналето във Венеция, той е сред онези творци, които са много добре познати на международната сцена. Аз лично винаги се затруднявам с класациите. Смятам обаче, че той вече е достигнал позицията на международно известен творец – при това с едно творчество, което живее от ефемерното и което много трудно се продава. Вижте такива фигури като Джеф Куунс или Демиън Хърст, които с един псевдобунтовнически жест залагат на монументалното, голямото, блестящото консумируемо изкуство. Недко Солаков не прави това, при него има много

коментари, които са бързопреходни и всеки път уникални

Неговите творби са неподходящи за пазара на изобразителното изкуство и тъкмо поради това респект заслужава умението му да се наложи на международната сцена със собствен почерк и собствени съобщения.”

А дали в бонския Кунстмузеум скоро ще видим и други български художници? И как професор Берг би коментирал факта, че в България все още няма Музей на съвременното изкуство. Чуйте отговора му:

„Да започнем с втория ви въпрос. Смятам, че това наистина много вреди на страната. Убеден съм, че съвременното българско изкуство ще получи сериозен тласък, ако се направи такъв музей. Да не забравяме и функцията на самия Недко като покровител и ментор на младите български художници – в това отношение той върши много работа, той самият колекционира и посредничи на тези творци. Дали в бъдеще ще каня и други български художници – трудно ми е да кажа. Първо, не съм се занимавал систематично с

развитието на българското изобразително изкуство

Второ – не разсъждавам в национални категории. Аз се интересувам от отделния творец. Всички тези общи изложби, които представят, да речем, френското или българското или финландското изкуство, според мен използват нещо като патерица. Много по-добре е да се вземе някакъв тематичен фокус вътре в съответното национално изкуство. Така че за български художници не знам, но смятам, че цялото източноевропейско пространство е един изключително интересен, все още неизучен континент на творческо вдъхновение и изобретателност.”