За всекиго по нещо

Беше много добра реч, в това няма съмнение. Американският президент се представи пред Конгреса и нацията самоуверено и борбено. Той призна, че е направил грешки и поруга банките от Уол Стрийт. Популизъм, който се харесва на избирателите.

Централна тема в речта на Обама беше борбата срещу безработицата. Но не само в речта му - президентът обеща, че тя ще е приоритет на правителствената политика. Това е правилната стъпка, защото създаването на работни места е темата, която интересува най-горещо американците.

Обещания въпреки гнилите финанси

Ето защо е логично, че в речта си Обама се спря само накратко на външната политика. Той отново спомена, че обмисля изтеглянето на войските от Ирак и изрази оптимизма си относно бъдещето на Афганистан. И отново повтори намерението си да продължи да поощрява световното ядрено разоръжаване. В това отношение САЩ отдавна трябваше да са поставили жалони. Но преговорите с Русия за нов договор, който да замести изтеклия СТАРТ 1, буксуват.

Затова пък не остана вътрешнополитическа тема, която президентът да не засегна. За всекиго имаше по нещо - хомосексуалните да имат право в бъдеще свободно да изразяват сексуалната си наклонност в армията, малките предприятия да получат кредити и данъчни облекчения, да се инвестира в образованието и възобновяемите енергийни източници. Обама обеща всичко това, въпреки гнилите финанси.

И точно тук е проблемът. Защото при много свои начинания президентът е зависим от Конгреса и то най-вече след поражението в Масачузетс и загубата на мнозинството в Сената в полза на републиканците. Засега те залагат предимно на бойкота. И то с доста голям успех, въпреки че президентът ги приковава на позорния стълб точно заради това им поведение и ги призовава към конструктивно сътрудничество.

Сам на върха

Ако Обама иска да постигне нещо, подобни призиви не са достатъчни. С политическите си искания той трябва да се опита да се върне отново в центъра. Защото ляволибералната му програма не е съвместима с надпартийността. Освен това Обама трябва да започне да прави онова, което от доста време се опитва да избегне, а именно да доведе до край борбата в политическото ежедневие. Той трябва да се откаже от ролята си на аутсайдер, защото - дори и да не му харесва - той вече е част от системата.

Автор: К. Бергман, Б. Григорова / Редактор: Б. Рачева