Защо швейцарците не искат германците?

Кампанията тече вече от седмици. Колко германци може да понесе алпийската конфедерация? Човек просто не може да повярва на очите и ушите си. Онези вестници и предаватели, които заобикалят същинските проблеми в миграционната сфера (престъпност, убийства заради накърнена чест, бракове по принуда) преценяват скептично до презрително онази най-трудолюбива, най-нагаждаща се към условията и като цяло най-симпатична чуждестранна група, която някога се е заселвала у нас. Просто да не повярваш! Тъкмо германците биват обявени за проблемна група, въпреки че криминалната статистика се доминира от лица от Балканите, Турция и Африка.

Нека първо за успокоение заявим най-категорично: германците не са бреме, а благодат за Швейцария. Всяка година при нас имигрират превъзходно квалифицирани мениджери, висшисти, лекари, адвокати. Германският приток стимулира конкуренцията и допринася за увеличаване на благосъстоянието. Разпространяваната от булевардния вестник “Блик” и някои други издания карикатура на всезнаещия, арогантен “шваба” не отговаря на действителността. Напротив, много германци олицетворяват тъкмо онези качества, с които се славят швейцарците: усърдие, точност, сериозност и тотална воля за успех.

От друга страна този приток е доказателство за непокътнатите достойнства на Швейцария – и за германските слабости. Германия страда от задръстване в полето на реформите, ниски надници, високи данъци и бетониран пазар на трудовата сила. Талантливите ръководни кадри не могат да се разгърнат в доминираната от производствени съвети, профсъюзи и съдии германска икономика. За изненадващо голямата имиграционна квота на германците в Швейцария през последните години решаващ принос даде потискащият финал на червено-зеленото правителство. Но и новата коалиция в Берлин, въпреки радващите икономически данни, не успя да възстанови доверието на гражданите. Прави впечатление, че видни представители на управленския и медийния елит напоследък признават съвсем открито, че биха искали да обърнат гръб на своята страна.

Показателно е, че германската политика не винаги си прави верните изводи от емиграцията. Бившият канцлер Шрьодер клеймеше като безотечественици фирмите, които под натиска на данъци и правителство, се изнасяха в чужбина. Неговият финансов министър Айхел дори искаше да пресече изтичането на капитали в Швейцария чрез разводняването на нашата банкова тайна. Не повече фантазия проявяват днес канцлерката Меркел и финансовият министър Щайнбрюк. От разговори и сигнали в столицата Берлин би могло да се заключи, че Швейцария е застрашена от траен натиск върху онези свои предимства, които я правят така привлекателна за емигрантския елит. Специално ниските данъци са трън в очите на германските политици. Безгрижието, с което германската хазна ограбва спечеленото с труд имущество, е удивително до унизително. Тенис-звездата Борис Бекер, например, не може да стъпи на германска земя, без незабавно да попадне в полезрението на финансовите власти.

За Швейцария нещата са ясни. Вместо да се впускаме в глупави дебати, ние трябва да пазим и укрепваме нашите предимства: ниски данъци, либерален трудов пазар и отворени врати за най-добрите и най-способните от Германия. Колкото повече идват, толкова по-добре. По странна ирония Швейцария демонстрира направо прусашки качества: през 18 век Прусия беше предпочитаното убежище за потисканите елити от цяла Европа, защото беше по-толерантна от другите монархии. Днес граничният поток тече в обратната посока, но рецептата за успех си остава същата.