Защо филмът ”Мюнхен” е най-смелият в кариерата на режисьора Спилбърг

До преди малко израелският таен агент Авнер е бъбрил с мъжа до него като с мил съсед. Сега обаче Авнер трябва да издаде заповед за убийството на симпатичния палестинец чрез бомбен атентат. Никога досега Спилбърг не е конфронтирал зрителите с толкова брутално насилие. Ако в някои от досегашните му филми течеше кръв, то причината за това бяха или акули, или динозаври, или извънземни. Ако все пак кръвопролитието беше резултат на човешка ръка, като например във филма ”Списъкът на Шиндлер”, Спилбърг представяше насилието в черно-бели или пък доста обезцветени кадри, с което подтискаше ефекта му.

Във филма ”Мюнхен” се показва в близък план, как куршум пробива бузата на мъж или пък как нож се забива в челото на друг... Времето на невинността е отминало. Филмът маркира дълбок разрез с досегашните творби на Спилбърг и е като пулсираща рана в творчеството му. Плановете за заснемането на филма са от години, но режисьорът многократно ги отлагаше, и то с право след атентатите от 11-ти септември 2001-ва година. Сега проектът е реализиран за само шест месеца- абсолютен рекорд за Холивуд.

Представяйки живота през 70-те години Спилбърг се връща назад към времето, когато Холивуд се осмеляваше да конфронтира зрителите с едно ново поколение на вътрешно съсипани и изпълнени с противоречия герои. Първоначално, преди да се включат в операцията на израелските тайни служби Мосад, главните герои изглеждат като невинни деца. С течение на времето обаче те са все повече и повече травмирани, разкъсвани от гузна съвест и от съжаление за извършеното. Например водачът на групата - Авнер, които доскоро е бил пилот, имал е за задача да спасява човешки живот, а сега трябва да се научи да убива, или пък Роберт, който трябва да майстори бомби вместо любимите си играчки, или пък търговецът Ханс, който пресмята цената на изгубения живот.По време на похода на отмъщението тези мъже изгубват усещането, че вършат нещо правдиво и справедливо. Между екзекуциите участниците в групата на смъртта са често на маса. Това са обедите и вечерите на палачите. От убийство към убийство тези срещи на маса стават все повече, и все по-често храната остава недокосната.

Идващото и отминалото се сбълскват често в този филм. И тъй като в него отнемането на човешки живот се случва така често, Спилбърг показва и как възниква животът – чрез секс. С тази първа страстна любовна сцена в кариерата му на режисьор Спилбърг губи невиността си на шейсетгодишна възраст. И то как! Паралелният монтаж слива в едно любовните отношения между Авнер и жена му с екзекуциите на израелските заложници край Мюнхен дотогава, докато сексът и насилието стигнат до една обща кулминация. За някои този монтаж може да е равносилен на провал. Само че мъжеството на Спилбърг да покаже тези кадри, без страх от това, че ще се бламира, би трябвало да предизвика нашето възхищение. ”Мюнхен” е един ненапълно готов, неизчислен до последния детайл филм. За 99,9% от всички режисьори това би било една малка крачка напред, за Спилбърг, перфекциониста, това е огромен напредък.