1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо спада популярността на Никола Саркози

13 януари 2008

Сред французите расте недоволството от президента Саркози. Социологът Волф Лепенис, отличен познавач на Франция, предлага обяснение:

https://p.dw.com/p/CowF
Снимка: AP


Никола Саркози прекрачи магическата 50-процентова граница: по-малко от половината от французите са доволни от политиката на своя държавен глава. След бурния старт, който изведе популярността му до невиждани висоти, сега Сарко бива все по-силно критикуван. Още по-лошо: той се превръща постепенно в обект на присмех.


Французите са недоволни от еготизма му

и от броят колко често казва "аз" - повече от всеки друг от предшествениците му. Докато преди се възхищаваха от енергичността му, сега французите говорят за сляп акционизъм. Докато първоначално вездесъщието на президента предизвикваше удивление, сега това се тълкува като проява на патологична егомания. Министър-председателят - нека припомним: той се казва Франсоа Фийон - и неговият кабинет изпълняват ролята на статисти. На политическата сцена се поставят единствено инсценировките на режисьора Саркози.

Carla Bruni und Nicolas Sarkozy in Ägypten
Снимка: dpa/picture-alliance


Той допусна грешката, че направи и личния си живот предмет на публично инсцениране.

Той се заблуди, ако наистина е смятал, че по този начин ще спечели симпатиите на сънародниците си. Когато става дума за любов и любовни афери, няма по-толерантен народ от французите. Предпоставка за толерантност обаче е дискретността. Митеран можеше най-спокойно да си живее като бигамист, тъй като не афишираше начина си на живот. Това че Саркози избра тъкмо парижкия Дисниланд, за да се изпъчи със завоюването на Карла Бруни, допада на медиите. Много французи обаче смятат този показен мачизъм за също така безвкусен както и луксозния начин на живот на президента.


Френската република е една едва прикрита монархия. Френските президенти се държат по правило като абсолютни владетели и Саркози не прави изключение в това отношение. Но за разлика от предшествениците си и като аутсайдер във френските високи класи, той не е усвоил един важен урок: президентът трябва във всички условия и във всеки момент да излъчва достойнство. Ако забрави това, той се принизява, и не само като политик, но и като човек става прицел за присмех. Коментаторът на влиятелното седмично списание "Нувел Обсерватьор" нарече вече Саркози "шута от Дисниланд".