Защо слабите европейски правителства означават и слаб ЕС?

Продължаващият вече месеци дебат за ролята на жената в германското общество като майка и професионалист с право на кариера е отново на страниците на списание “Щерн” с личнити изповеди на няколко германки. Списание “Шпигел” пък разнищва данъчната политика на управляващата в Германия широка коалиция, а “Фокус” избягва от политиката, представяки научана студия на Гьотинския университет за изневярата и предизвикваните от нея проблеми.

Ние ще ви представим по-подробно статия от списание ”Шпигел”, посветена на правителствените кризи в няколко държави от ЕС и опасността от връщане назад към европейското дребнотемие. Политическите ръководства в Италия, Франция, Великобритания и Полша страдат или от парализа, или от недостатъчна подкрепа от страна на избирателите, отбелязва”Шпигел” още в подзаглавието. След като прави преглед на политическата ситуация в тези страни списанието обобщава:

Правителствата в Италия, Франция, Великобритания и Полша представят 220 милиона граждани. Това прави 48 процента от населението на ЕС. В Европейския парламент те разполагат с 282 –ва от 732-ва гласа, т.е. 38,5 процента. Само че, как този континент, който се зае с уникалния проект за обединението си , смята да постигне целите си с подобни отслабени политически ръководства, при това две от тях на държавите, разполагащи с атомно оръжие? Защо този континет се връща непрекъснато към миналото, поддавайки се на дребнодържавни ежби? Кой ще даде поне малко тласък на ЕС, при положение, че Германия и Франция се занимават със себе си, Англия предпочита да се обвързва по-скоро с Америка,отколкото с Европа? За един глобален играч, какъвто Европа иска да бъде, вторачването в самия себе си, какъвто е случаят с най-важните партньори в ЕС,е равносилно на блокаж.Бездействието е пилеене на време, а всяка крачка назад – отрова. Китай, Индия, Япония или Русия действат енергично или централистки. Да не говорим за САЩ. Многоликата Европа обаче си кара, както си знае от едно време. Азиатските мениджъри вече се забавляват със Стария континет и сравняват държавите му с отделите на романтичен исторически музей. По всичко личи, че Европа няма намерение да се прояви като конкурент в започналото отдавна ”азиатско столетие”. Подем ли? Дребнотемие властва в Европа и най-вече в Италия, една от страните-основателки на ЕС. Изборната програма на Проди е списък с пожелания. Безпартийният професор има нужда от гласовете на малки и още по-малки партии. Ето защо Италия е заплашена от това да се върне назад към времето на скъпо извоюваните компромиси. Липсват предпоставките, за да се завърти голямото колело на историята. Същото се случва и с Тони Блеър, чийто имижд избледня за отрицателно време. Британският премиер се занимава с удоволствие с голямата политика, но на на Даунинг стрийт липсват предпоставките за това.

Не случайно слаби са онези правителства, в чиито държави, с изключение на Италия, европейската конституция не получава подкрепа. Само малка част от европейците са убедени в това, че ЕС е в състояние да им гарантира благоденствие и социална сигурност. Става дума за онова недоверие, с което се сблъсква сега политическата класа. Защото неясните властови отношения между политическите сили на национално равнище са израз на дълбока несигурност. Избирателите нямат пълно доверие в нито един от политическите лагери и резултатът от това е, че големите цели на Европа са поставени под заплаха. В начолото на 90-те години ЕС се подкрепяше от повече от 70% от гржданите си. Днес това е едва половината от тях. Нарастващият евроскептицизъм и недоволство, най-вече в старите-страни членки на ЕС, са заплаха за връщане назад към доминирането на националната държава, т.е. точно обратното на европейската идея. Освен това опитът показва, че слабите правителства се карат още по-ожесточено от силните. Те са по-малко склонни на компромиси, защото се страхуват от непопулярни решения. А това не означава нищо добро за мирното съществуване в един общ съюз.