Защо САЩ трябва да бъдат привлечени в преговорите с Иран?

Тези дни, в които мижавите резултати от военните операции обръщат погледа ни все повече към дипломацията, би трябвало да си спомним за едно мото, оставено ни в наследство от починалия миналата година Фритц Кремер. Роденият в Германия американски политолог и ментор на Хенри Кисинджър, беше казал веднъж по повод на отношението към нацизма през 30-те години, следното: “Грешката на повечето западни политици се състоеше във вярата им, че дружелюбността и готовността за компромиси, ще предизвика същото и у отсрещната страна. В действителност обаче, също както при акулите, това води до обратен резултат: апетитът на другите нараства, а с това и опасността да бъдеш погълнат от тях. Дипломацията е без значение, ако зад нея не стои никаква сила”, беше казал американският политолог.

Думите му се потвърдиха за попреден път в преговорите със Северна Корея. На конферентната маса до Южна Корея и Япония стояха още Русия, Китай и САЩ, т.е. три сили, които биха могли да изпълнят всеки момент заплахите си. Досегашните дипломатически усилия спрямо Иран обаче, правени предимно от европейците, не доведоха до никакъв положителен резултат. И докато дипломатите все се срещаха безрезултатно, Иран разработваше все повече и повече атомната си програма, около която всъщност се върти проблемът. С други думи Иран спечели поне няколко години. При това в много отношения Русия го подпомагаше директно. Дори и износът на индустриална продукция от Германия, Франция, Италия, Испания и Австрия, помогна на иранците да се концентрират върху атомната си програма. Прилаганата от европейците дипломация не доведе до никъде, защото макар и да се искаше от Иран да прекрати обогатяването на уран, това искане не беше прокарано с нужната сила. Това би могло да стане факт само ако в дипломатическите усилия се включат и американците. За Вашингтон обаче Иран е все още в сипсъка с така наречените мерзавски държави, с които не се преговаря. Същото важи впрочем и за Сирия. Само че тази характеристика би могла да се отнася и за Северна Корея. И макар че са нужни още много преговори до оконачателното унищожаване на малкото атомни оръжия, с които разполага Пхенян, ако САЩ останат в дипломатическия квинтет, сформиран по този повод, ядреното разоръжанване на Северна Корея ще стане факт.

Защо тогава да не се преосмисли и стратегията спрямо Иран? Още повече че в този случай наистина удари часът на дипломацията. Иранците искат да бъдат хегемониална сила в Близкия изток и смятат, че за тази цел им трябва атомно оръжие. За да се предотврати това обаче, на ход е отново дипломацията. Само че тя не може и не бива да е отново беззъбата европейска дипломация. Зад нея трябва да стои сплашваща сила, само тогава има надежда за успех.