Защо руските милионери инвестират в Германия?

Историческа тема е на заглавната страница на списание ”Шпигел”, където четем: ”Откриването на разума. Раждането на западната култура в древна Гърция”. ”Щерн” пък посвещава темата на броя си на един доста болезнен и оспорван проблем: правото на тежко и неизлечимо болни хора, да искат да бъде сложен край на живота им.

”Руснаците са тук и пръскат пари”, пише на заглавната си страница списание ”Фокус” на фона на любопитен колаж. Усмихната доволно мечка със златни очила и шапка с петолъчка мъкне в ръце огромно количество чанти с имена на известни фирми и дизайнери.

В подзаглавието на основн

ата статия по темата ”Фокус” задава въпросът: ”Защо руснаците ни обичат, а ние не им вярваме”. В статията четем:

В Германия живят три милиона и половина преселници от Русия. Най-голям шум вдигат 33-ма руснаци, които не живеят тук. Те притежават 137 милиарда евро, което съответства на годишния оборот на концерните Фолксваген и Бош взети заедно. Те протягат ръка към бижутата на германската индустрия, към ключови браншове като енрегийния, телекомуникационния, към автомобилната индустрия и машиностроенето. Освен това те съзнават, че германските гиганти като Алианц, Дойче банк и Мюнхенер рук струват много повече от това, което издават акциите им, пише списание ”Фокус” и изброява няколко руски милиардери, които вече притижават или имат намерение да сложат ръка върху важни германски фирми. ”Фокус” пита с безпокойство :”Родината ни в ръцете на руснаците?” Руснаците обичат Германия. ”Сигурност, чистота и ред – това свързват руснаците с нас”, казва пред ”Фокус” Себастиен Ворел, шеф на турстическа фирма. ”Освен това, добавя той, те са любоптни към едновремешния враг, превърнал се в приятел”.

Само че хашлашките обноски на този тип руснаци стряскат германците. Престъпността за тях е нещо нормално, смятат в евроепйската полицейска служба Европол.Депутатът от руския парламент Владимир Рюшков подкрепя тази тези: ”Корупцията и прането на пари са ежедневие в Русия, казва той. Така че инвестирането в Еврпоа е за мнозина идеална възможност да изнесат парите си на сигурно място.”, убеден е руският депутат. Гангстерите от Източна Европа предпочитат често Германия. Баварската служба по престъпността например има списък с някои покупки на руски граждани, в който има недвижима собствевност, ресторанти, хотели и фирми.

Прокуратурата в Дармщад разследва един доста щекотлив случай. Съмненията са в това, че регистрираната в провинция Хесен фирма Санкт Петербург е препрала милиони евро на мафиотския клан Тамбов от Санкт Петербург. Знае се, че групировката Тамбов има публичен дом в Хамбург и се занимава с трафик на проститутки от Източна Европа. В тази област руснаците вече иззеха първенството на турците, твърди специалист по организарната престъпност, макар че иначе по статистика те са едва на пето място.

Все повече руснаци ивлагат парите си в Берлин, казва шефът на фирмата за недвижими имоти Шик. Руснаците се интересуват най-вече от вили в аристократичните квартали Груневалд и Далем или пък в намиращия се в близост до столицата Потсдам. ”Много богати руснаци вземат под наем жилища от по 400 квадратни метра за себе си и за бодигардовете си, а после предлагат пари на съседите си, за да ги накарат да се изнесат”, казва пред ”Фокус” друг шеф на фирма за недвижими имоти, пожелал анонимност. Списанието обаче предстаяв и наколко случая, в които руски милионери спасяват германски предприятия от фалит и показват почтенност в бизнеса. Цитиран е представител на германска консултантска фирма, който твърди, че за разлика от американските, руските инвестиции в Германия са дългосрочни. До 2008-ма година те дори ще се увеличат, защото никой не знае, какво ще стане след края на ерата Путин.”

В края на статията ”Фокус” обаче предупреждава: ”Този, който настъпва руснаците, трябва да е готовна всичко. Разстреляна журналистка, която разследвала, пробоедн с нож банкер, или пък отворен критик на режима.... суровите нрави на Изтока се проявяват вече и на запад. В Мюнхен, например, руска фирма даваше по сто хиляди евро за главата на прокурор и няколко полицаи, които изправиха на съд руснак, убил по ужасяващ начин конкурент от мафията. А в Целе тече съдебен процес срещу наемни убийци на руската мафия. Руският депутат Рюшков казва почти примирено: ”При нас в Русия, е по-лесно да убиеш противника си, отколкото да спориш с него пред съда”.

От ”Шпигел” ще ви представим кратка бележка, озаглавена ”Левантинска хитрост”. В нея се твърди, че на срещата на върха на НАТО в Рига германската канцлерка Меркел и гръцкия премире Караманлис ще се срещнат по един доста неприятен повод. Гръцката армия не иска да закупи поръчани в Германия подводници и танкове, твърдейки че са неизрядни в техническо отношение. ”Шпигел” пише:

Германските доставчици отхвърлят възмутено това и казват, че твърденията за технически проблеми са доста преувеличени. В действителност гърците се опитвали да се отърват с левантинска хитрост от обременяващи ги договорености. Повечето от тях са били сключени при предшественика на Караманлис, соицалиста Коста Симитис, и сега наистина тежат на бюджета. Гърция, който е силно задлъжняла, предпочита да се отърве от някои поръчки, а други – поне да отложи. Впрочем и американски фирми имат опит в това отношение. Атина например открила технически проблеми в поръчаните от нея транспортни самолети и спряла да проявява интерес към закупуването им, пише списание ”Шпигел”.

Ще завършим с любопитна инфорамция от списание ”Щерн”, в която се търси отговор на въпроса, какво общо има очакваното в Германия поскъпване на хляба и макароните с биодизела. Отговорът:

Нарастващото търсене на бнезиновия ерзатц – биоетанол, произвеждан предимно от рапица и цвекло, но в последно време и от зърнени клутури. Това се превърща все повече в печеливщ бизнес за германските селски стопани. Засяваните с тези култури площи се удвоиха през последните десет години. Вярно,тази година едва 13% от селскостопаннските площи бяха засети с енергийни разстения. Тенденцията към увеличаването им обаче е явна. Така че, ако в бъдеще се стигне до покачване на цените, можем спокойно да кажем: биобензинът направи хляба по-скъп.