Защо Русия гледа със скиптицизъм на НАТО ?

Русия днес е нова страна. Това не е нов вариант на Съветския Съюз. Идеологическата конфронтация остана в миналото, отношенията между водещите световни сили се промениха, така че промяната на елитите и политическите поколения стана неизбежна.

Докато в Русия настъпи подобна промяна, същото не може да се каже по отношение на Запада. Още отсега се наблюдават процеси както в ЕС, така и в евро-зоната, които не винаги съвпадат с представите на НАТО. Докато Европа отправя поглед към бъдещето, НАТО гледа назад към миналото. Ако се запазят старите маниери на поведение, може да се стигне дотам, че разширяването на ЕС и НАТО да застраши стабилността на региони, далеч извън границите им. Това по необходимост ще доведе до там, че "зоната на отговорност" на НАТО непрекъснато ще трябва да се разширява, докато на края обхване цялото земно кълбо. До какво ще доведе това в крайна сметка? Може би до подчиняването на ООН и другите международни организации? От отговора на този въпрос, зависи твърде много. Тъкмо поради това Русия застъпва схващането, че в момента няма алтернатива на сътрудничеството. Между Русия и ЕС или НАТО вече няма конфронтация, затова пък има желание за сътрудничество в борбата срещу някои нови опасности. Още по-важно е, че основите за това, вече са създадени чрез договори.

От съществуването на НАТО само по себе си не произлиза заплаха за Русия. Възниква обаче въпросът, в каква посока ще се развива алиансът след приемането на нови членове: и кое ще преобладава - военният или политическият аспект? Ако е първият - това ще доведе до необходимостта, Русия да подложи на преоценка принципите на своето военно планиране, включително и ядреното, защото наличието на огромен военен потенциал по нашата граница, въздейства заплашително за всяка страна ,която не е членка на НАТО, независимо, че в Европа още няма обявени военни задачи за изпълнение от алианса.

Някои застъпват мнението, че Русия трябва да влезе в НАТО. Само че, с каква ли цел? Всички принципи на НАТО отдавна вече са се превърнали и в принципи на нова Русия. В същото време тъкмо най-активните натовски страни се опитват, да изтласкат ООН от решаването на проблеми на сигурността в особено "горещите" точки на планетата. НАТО се разширява, а първоначалните изисквания за прием нови държави се снижават все повече. Правят се опити, неговата дейност да се реализира не на основата на всеобщ консенсус на страните -участнички, а на базата на вътрешни коалиции с променлива конфигурация.

Даже и повърхностният анализ на нещата показва, че новата теория за създаването на " коалиции с променлива конфигурация" в НАТО, които бяха изпробвани от САЩ в Афганистан и Ирак, в скоро време ще сложат край на дееспособността и единството на НАТО. От това пък възникват допълнителни въпроси: Не се ли променя и самият Северноатлантически алианс чрез отклонение от първоначалните си принципи? Съобразява ли се НАТО с променилата се ситуация? Заслужава ли си изобщо, Русия да се присъединява към подобна организация? Не е изключено, в относително близко бъдеще да се появи въпросът, не кои нови държави да бъдат приети в НАТО, а които страни биха желали изцяло или частично да напуснат алианса, защото не искат да се ограничава собствената им свобода на действия и да се стесняват националните им интереси?

Днес светът търси нови структури за сигурност и методи, с които да се противопостави на новите предизвикателства. Успех е възможен само, ако всички страни обединят усилията си. Затова всички политици би трябвало да направят преоценка на света - като изхвърлят старите стереотипи и възгледи и намерят оптималното за всички участващи страни решение на старите и нови проблеми.