1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо е обречен моделът за здравна реформа Първанова-Цонев?

Емилиян Лилов20 август 2008

Предлаганият модел за здравна реформа в България е обречен на провал, твърди в коментара си Емилиян Лилов. Ето и неговите аргументи:

https://p.dw.com/p/F0BD
Снимка: AP

Ако не искаш да решиш един проблем, създай временна комисия в парламента! - Пренесен върху здравеопазването този челен депутатски опит роди Експертен съвет към министъра на здравеопазването, който трябва да ускори здравната реформа. Да, ама не, както обикновено се случва в България - досега не сме чули или видели нещо конкретно в тази посока.

Идеи обаче не е като да няма

Deutschland Gesundheit Kind beim Arzt U7
Снимка: picture-alliance/ dpa

- от два месеца в Министерския съвет отлежава законопроектът на депутатите Първанова и Цонев. И сигурно един ден той щеше да се превърне в закон, стига проектът да не беше прочетен и от чужди експерти, които го определиха като "хаотичен, неясен и недостатъчно ефикасен". Така например мислят в Световната банка - една финансова институция, тясно ангажирана с българската здравна реформа, отпуснала досега за нейното напредване милиони долари. Какъв малшанс за двамата автори на поредното законодателно недоносче, че някой друг освен тях е чел предложенията им, при това както трябва - между редовете.

И наистина - този проектозакон трудно може да ни впечатли с нещо. Освен, ако не е замислен като действие, целящо да имитира дейност при пълно запазване на сегашното статукво. В такъв случай той напълно постига целите си. Поради няколко причини:

Първо -

нереалистично кратък е предвиденият срок за избор от пациентите на частен здравноосигурителен фонд

алтернатива на държавната НЗОК. Този срок изтича в края на тази година, което поражда съмнения, че това може да не е някакъв пропуск на авторите, а съвсем умишлено търсено от тях или от някой друг положение.

Второ - за да заработи моделът Първанова-Цонев е необходимо да бъдат приети редица ключови документи за регулиране на сектора, вкл. Националния рамков договор и Националната здравна харта. Нищо подобно не се случва, по-лошо дори - няма изгледи, договарянето скоро да приключи отново поради спорове за пари. Тревожен е самият факт, че българското правителство продължава да държи да има Национален рамков договор, който не отчита разликите в качеството на предлаганите здравни услуги и предвижда обаче еднакво финансиране за всички болници.

На следващо място - предлаганият модел за здравна реформа не е насочен към демонополизиране на здравния сектор, тъй като с изключения на няколко по-малки болници всички останали ще си останат държавни, респективно общински.

Apothekerin
Снимка: dpa

Четвърто - буди тревога фактът, че разрешението на парламента за приватизирането на болници не бе последвано от нищо реално, т.е. почти нищо не се е променило досега. На този фон трябва да се запитаме, дали не представлява сериозен конфликт на интереси това, че в лицето на здравното министерство, което контролира болниците, държавата си остава принципал на здравеопазването, като паралелно с това тя - държавата, се кани да стане и регулатор на бъдещите частни здравноосигурителни фондове.

Следват и пето и шесто...

С една дума - много са слабостите на този законопроект, за който особено след доклада на Световната банка вероятно ще бъде направен опит да бъде преработен. Страхувам се обаче, че нещо, което не може да заработи, не е в състояние и да бъде реформирано. Или както правилно отбеляза един от членовете на НЗОК - в реанимацията не се реанимират трупове!