Защо беше убит президента Садат?

Убийците на Садат –както става ясно след 6 октомври 1981 година – са ислямистки фанатици от групировката “Ислямски Джихад”, решили да го премахнат заради сключения с Израел мирен договор от 1979 година. Всички атентатори по-късно биват заловени и ексзекутирани.

Под ръководството на Садат Египет преживява вероятно най-решаващите промени в своята досегашна история : плановото стопанство постепенно е ограничено, всемогъществото на държавния апарат става все по-малко забележимо, а страната започва отново да се отваря към Запада. Най-отчетливо новата ориентация на страната си проличава през 1972 година, когато Садат прогонва от Египет над 18 000 съветски военни консултанти, с което прекратява тесните връзки с Москва. Една година по-късно Садат, заедно със сирийския президент Хафес Асад започват война срещу Израел : за пръв път на двте държави се удава да отбележат военни успехи срещу Израел –не окончателна победа, защото Израел отвръща на атаката, но все пак такъв успех, който дава възможност на Египет поне да сключи мирно споразумение с Израел. Четири години след Октомврийската война Садат заявява, че ще отиде до края на света – ако е нужно – за да постигне мир с Израел. И той действително изпълнява намерението си. Така през 1979 година във Вашингтон е подписан мирния договор от Кемп Дейвид. В присъствието на президента Джими Картър и на израелския премиер Менахем Бегин, президентът Садат гордо заявява:

“Това е исторически обрат от голямо значение за всички миролюбиви народи. Онези сред нас, които поддържат тази визия, неминуемо осъзнават свещенните измерения на нашата мисия.”

Други обаче не разбират онова, което върши Садат. В арабския свят се надига вълна на възмущение. Прекратени са дипломатическти еотношения с Египет, а Арабската Лига измества седалището си от Кайро в Тунис. Най-яростни са реакциите на палестинците – ръководени тогава от Ясер Арафат – който отхвърля всичко от споразумението в Кемп Дейвид, отнасящо се до палестинците – а то не е малко: предвидено е създаването на автономия в палестинските земи, която по-късно да прерасне в собствена палестинска държава. Ако палестинците тогава бяха приели тези споразумения, Близкият Изток днес щеше да изглежда по друг начин. 14 години след Кемп Дейвид Ясер Арафат все пък стига до същата идея. И до днес – 27 години след Кемп Дейвид идеята за палестинска държава си остава само теория. Садат разочаровано се отвръща от палестинците и решава да популяризира идеята си сред своя египетски народ, смятайки подкрепата му за сигурна:

“Египетският народ със своето уникално наследство и разбиране на историята от самото начало осъзна ценността и значението на това намерение”.

Широки народни маси обаче изобщо не могат да разберат поведението на Садат. Съпротивата срещу мира с Израел и срещу Садат – е особено силна в средите на важни слоеве от населението – като например юристите. Към тях се причисляват и привърженици на радикалните ислямистките среди. Стига се до поредица от атентати и нападения. Садат затяга мерките за сигурност, напрежението нараства. Поради катастрофалните последици от либерализацията на икономиката

сред най-бедните слоеве, положението в Египет става драматично. Демократичните наченки – след смъртта на Садат – бързо са изоставени. Богатите стават все по-богати, бедните обедняват допълнително. За мнозина в страната – това е резултат от съюза, сключен от Садат с Израел и САЩ. Поради тази причина в самия Египет почти няма човек, който да гледа на Ануар Садат, така както на него гледат в САЩ. Това гледище беше изразено от предишния американски президент Роналд Рейгън по следния начин:

“Президентът Садат беше смел човек, чиито визии и мъдрост сближиха нации и народи. В един свят, изпълнен с омраза, той беше човек на надеждата.”.