Защо австрийците избират десните?

След победата на десните популисти в Австрия, останалите партии се опитват да се държат така, сякаш нещата се развиват нормално. В действителност няма нищо нормално. Изборите бяха спечелени от десните популисти, които никога досега не са били толкова силни, а политическият център в страната се топи. Като се абстрахираме от изключението Италия, подобна радикална загуба на центъра в останалата демократична част на Европа може да се наблюдава единствено в Холандия.

Не е ясно, дали двете губещи партии - австрийските социалдемократи и Народната партия изобщо ще се опитат отново да съставят коалиционно управление. В продължение на година и половина те се конфронтираха в рамките на коалиционното управление и то по начин, който ни кара да се питаме, как тази страна изобщо е успяла така блестящо да се възроди от разрухата на Втората световна война и да стане уважаван член на международното общност. Горчиво е, че в резултат на това част от избирателите се отвърнаха от тези партии и се проериентираха към десните популисти. Не е изключено, цялата работа да докара и лоши последствия за страната. Но вината за това не е на избирателите.

Лудите са винаги други

Има едно просто, но грозно решение: коалиция с десните. През 2000-та година шефът на консервативната Народна партия Волфганг Шусел основа първата дяснопопулистка коалиция в Европа заедно с партията на свободата на Йорг Хайдер. Нека припомним, че останалите 14 държави в ЕС тогава бойкотираха в продължение на няколко месеца контактите с австрийците и страната като цяло беше поставена "под наблюдение". Ползи от това извлякоха Шусел и неговото дясно правителство. Народът се чувстваше някак си обиден и се солидаризира с правителството, а в крайна сметка целият европейски бойкот постепенно пропадна. За европейските институции днес, участието на ксенофобски партии в управлението вече не представлява проблем. Какво обаче ни очаква оттук нататък?

Новият лидер на социалдемократите Вернер Файман вероятно ще бъде натоварен със задачата да състави бъдещия кабинет. Най-простото решение - голямата коалиция - е и най-трудно постижимото. Австрийската народна партия има поне възможност да тръгне по по-лесен път. Ако тя не желае да бъде малък коалиционен партньор в кабинета, но и не иска да остане в опозиция, партията разполага с трета, много лесна, но и много грозна възможност : да сключи коалиция с двете десни партии.

За целта ще е нужно само да преглътне унижението

че тя като партия на европейските ценности е принудена да се съюзи не с кого да е, а тъкмо с противниците на Обединена Европа.

Освен това налице е и Вернер Файман - мъжът, който измести неблагополучния си съпартиец и все още официален федерален канцлер Алфред Гузенбауер. Файман би предпочел да управлява заедно с Австрийската народна партия, само със зелените няма да е възможно да се състави самостоятелно правителство, още повече че екопартията стагнира на последното място, доста зад резултата на Съюза за бъдещето на Австрия на Хайдер. Файман тържествено се закле, че няма да сключва съюз с десните популисти. Именно негова беше идеята, да се изпрати писмо до Кронен-Цайтунг, в което тържествено да се обещае на избирателите, че всички важни бъдещи теми за Европа ще бъдат решавани задължително на референдуми. Австрия е обаче страната с най-отрицателно отношение към Европейския Съюз. Кой ли европейски договор би могъл при това положение да бъде одобрен с мнозинство? Няма значение, Файман трябваше да спасява партията. Сега тя е на първо място по изборен резултат, операцията значи е била успешна. Нали на първо място е партията, а после страната....