Защита на потребителите

Неотдавна имах възможност да говоря с испански гастрономи, които твърдяха, че онова прекрасно бяло родопско сирене, което е предпочитан асортимент за любителите на свежия природен продукт, е известно на запад като сирене Фета и неговата родина е Гърция. Да, те бяха чували за бацилус булгарикус, но между бацила и българското сирене нямаше връзка. Ако потърсим отговор на въпроса защо българското киселото мляко или българското бяло сирене не успяха да извоюват своята ЗАПАЗЕНА МАРКА в европейския и световен пазар, ще трябва да признаем, че причината може да бъде разпиляна по цялата верига от произвеждането на стоката до предлагането й на пазара.

Казано с други думи, един от най-големите проблеми при опита една стока да бъде наложена на пазара е неспособността на българския производител да спазва стандарти. Като понятието стандарти се отнася както до процента на масленост, консерванти и съдържание на витамини, така и до вида на опаковката и означената върху нея информация за годността и съставките на продукта. Това ще бъде и фаталното изпитание след няколко месеца, когато тази стока бъде наредена на сергията сред неизброимия асортимент идентични продукти, предлагани в общия европейски пазар.

Апелът «Изберете българското» е похвална покана за защита на местните производители, за съжаление самите производители все още нямат съзнание как да защитят своя периметър.

Вероятно най-драстичните примери за нарушаване не просто на стандартите, но и на елементарните хигиенни норми – като пирони или живак открити в хляба, дадоха тласък на открития ГОРЕЩ ТЕЛЕФОН за сигнали на граждани открит на 15 март, който фигурира в календара като Световен ден на потребителя.

Ако се ограничим дори само с официално регистрирания брой на сигнали за нередности от най-разнообразно естество - 369, които са получени от началото на годината до днес, лесно ще пресметнем, че всеки ден минимум пет човека са били убедени, че с тях са постъпили некоректно, че те са били или ощетени, или измамени, или подведени. Т.е. че е нарушен договора за почтеност, въз основа на който се изгражда доверието между производителя и потребителя. Реалният брой недоволни със сигурност превишава с пъти официално регистрирания, тъй като повечето от хората – убедени в допълнителната и безсмислена според тях загуба на лично време – дори и не помислят да влязат в процедура за търсене на собствените им права.

Какъв е изходът?

Едва ли е достатъчно да чакаме по естествен път да се регулират тези отношения – т.е. да намалее клиентелата поради броя на измамените, което да доведе до фалит на компанията. Би трябвало да се стимулира гражданската реакция водеща до търсене на обезщетения от виновната страна. Първата стъпка – със създадените пет екипа за бързо реагиране към Комисията по търговия и защита на потребителя вече е направена. И това е важно не само за конкретните казуси, които ще бъдат проверявани. Репутацията «Българско значи нискокачествено» може да хвърли сянка и върху онези производители, които спазват стандартите и правят всичко възможно, за да бъдат конкурентноспособни в обединена Европа. В този смисъл идеята за съсловна солидарност може да им изиграе лоша шега…