Затишие в Багдад
29 ноември 2007Американският президент Джордж Буш приписва заслугите за този успех на себе си и на армията си. В крайна сметка той нареди, да се изпратят допълнително 30 хиляди войници в Ирак, които не останаха в казармите, а се отправиха за кризисните региони, в които все още се водят боеве. „Това са глупости”, отвръщат демократите в американския Конгрес. Според тях напредъкът се дължи най-вече на иракските шейхове, на които им било дошло до гуша от насилието и затова започнали да коват регионални съюзи с американските войски срещу Ал Кайда и нейните групировки.Освен това, добавя опозицията в Конгреса, най-радикално настроеният шиитски водач Ал Садр обяви шестмесечно примирие, а мнозина сунити и шиите вече напускаха страната, бягайки от терористичните банди. В междувременно етнически чистите села и квартали се стига все по-рядко до сблъсъци.
Анализът на американската армия
„Това е вярно, но не напълно ”, казват висши американски офицери.
На тях може да им се вярва, тъй като американската армия обира пешкира в Ирак, а и не е оплетена в мрежата на предизборната кампания в родината. Миналата седмица шефът на американския генерален щаб обяви, че успехът се дължи на няколко фактора: най-напред по-големият брой американски войски, нарасналата нужда от сигурност по места и съвсем малкия, но регистриран икономически подем.
Равнодушието на управляващите в Багдад
Както и да се въртят цифрите обаче, никой не може да пренебрегне факта, че по-големият брой войници гарантира и по-голяма защита. Само че, и Конгресът, и повече американци се съмняват в това, че иракските политици ще използват мъчително извоюваната сигурност, за да проведат нужните реформи в страната. Няма ден, в който висши американски офицери, да не предупреждават правителствата във Вашингтон и Багдад от това, че трябва да се предприемат спешни мерки.
Само че иракският премиер си е скръстил ръцете, а правителството на Буш наблюдава това напълно безпомощно. Наскоро бригадният генерал Джон Кембел не сдържа гнева си по повод на иракското правителство. „Министрите изобщо не излизат на улицата и те, по дяволите, изобщо не знаят, какво става там”, възмути се американският генерал.
Същото равнодушие към иракското бъдеще демонстрират и водачите на останалите арабски държави. Вместо да използват настъпилото кратко затишие и да подпомогнат страната с петродолари, те наблюдават безучастно, как Ирак се раздира от вътрешни противоречия. „Нито една арабска държава няма посолство в Багдад”, оплакаха се наскоро американски дипломати.
Песимистична прогноза за Ирак
Джордж Буш заяви, че догодина от Ирак ще се изтеглят 30 хиляди американски войници. С това обаче би могло да се сложи край на малкото надежди, да се стигне до ново ескалиране на насилието, непосредствено преди изборите в отделните провинции и преди да е изработен план за общото или разединено бъдеще на шиити, сунити и кюрди в Ирак.
И без това повечето американци не вярват на добрите новини от Ирак, а съмнението им тласка рейтинга на Буш още по-надолу. Американците сякаш са затворили книгата „Ирак”, стигайки до извода, че войната беше грешка и оттук- грешна ще бъде всяка една стратегия, която не води до бързо изтегляне американските войски от тази държава, отбелязва седмичникът „Ди цайт”.