"Затваряй очи и давай". Критичен документален филм за България и Румъния

Една след друга в продължение на половин час се нижеха критиките по отношение на Румъния и България. Нито дума не се чу за все пак постигнатото от двете страни през изминалите години, в които те трябваше да покриват критериите на ЕС. Ето защо освен, че събуди страх у непредубедения зрител този филм го накара да си направи само един извод: двете страни нямат място в ЕС. Поне в момента. За всички онези, които все пак не бяха стигнали до този извод дикторски глас изкоментира:

Заради честолюбиви местни политици и неспособни бюрократи в Брюксел процесът на членство получи неконтрилируема динамика, която сега вече не може да бъде спряна.

Подобни коментари следваха задължително няколкото случая, с които се илюстрираше незрелостта на България. Например: кражбите на автомобили в страната. Германски адвокат с офис в София разказа за това, че дори и да бъдат намерени откраднатите коли, те трудно са връщани обратно на собствениците им заради българското законодателство. Пак във връзка със случай на откраднат автомобил във филма се разкритикува и свободата на медиите в страрана. Телевизионната журналистка Милена Димитрова разказа че разследвайки случай на затлачено дело с откраднат автомобил, прокурорът се е държал странно, а полицаят, който й е дал нужната информация се страхува от уволнение. Във филма на баварската телевизия Милена Димитрова казва:

А и се върви към преследване на журналистиката, към изказване на едно свободно човешко мнение.

Последва коментарът:

Европейската комисия настояваше непрекъснато за реформа в българското правосъдие. Приемането на България в ЕС, която в никакъв случай не отговаря напълно на изискванията за демократичната правова държава, разклати доверието в ЕС по отношение на по-нататъшни разширявания.

В края на филма се спомена и това, че според социологическо проучване 90% от младите българи искат да напуснат страната. В същото време обаче на прекрасен немски език младо момиче направи много точен психологически анализ на поколенията, кайзвайки че разлика от родителите й, които се чувстват по-скоро като жертви на присъединителния процес, за нея самата той е предизвикателство, което тя е готова да приеме. Въпреки всичко последният авторски коментар във филма беше доста песимистичен:

Девизът ”Затваряй очи и давай!” ще се върне тъпкано в момента, в който последствията на прибързаното членство не могат да бъдат повече прикривани.