Застрашена ли е Европа от разцепление?

Френският референдум принуждава Европа да се занимае преждевременно с въпроса, какво ще стане, ако населението на една от страните-членки на общността осуети влизането на вота конституция в сила?Засега от Брюксел се чува, че няма изработен кризисен план Б – за авариен изход от евентуалната криза. Ако ратифицирането на конституцията се провали, ЕС ще застане на прага на трудни политически разногласия, които биха могли да доведат и до разцепление на общността.

В миналото се използваха две метода, когато някоя промяна в договора беше отхвърляна чрез национален референдум. Или се правеха символични обяснения, които да разсеят резервите на съответнто население /като например при провала на договора от Ница през 2001 на ирландския референдум/, или на съответната страна беше давано правото да не участва в някои сфери на икономическия и валутен съюз / както стана например с датчаните, които отхвърлиха договора от Маастрихт през 1992 година./ И двата пътя изглеждат обаче трудно приложими по отношение на новата европейска конституция. Когато в една страна, като Франция съществуват дълбоки резерви, които се подгряват и допълнително от вътрешно-партийната борба, едва ли ще е възможно, Брюксел с помощта на няколко благозвучни декларации да преобърне настроенията в страната така, че евентуален втори референдум да коригира “грешката”. И второ : по отношение на европейската конституция не могат да се правят изключения за отделните страни, така както не може да има например европейски парламент само за поляците.

Един от евентуалните изходи от тази ситуация би се състоял в това, поне части от новата конституция да бъдат осъществени в рамките на действащите европейски договори. Подобни области например са клаузата за европейска солидарност в случай на терористично нападение, както и изграждането на европейска агенция по отбраната и на външно министерство на общността. Така би станало възможно, институциите на ЕС, чрез промени на своя статут и правилник за функциониране да приемат и си преразпределят нови функции или задачи.

С оглед на това, в случай на провал, вероятно ще трябва да се дебатират три големи политически опции: Първата е запазването на договора от Ница за по-продължителен период. Този договор е от 2000-та година и в момента представлава валидната правна основа за действията на Брюксел. Тъй като той предвижда пригаждането на европейските институции за членство на 27 страни, даже и предвиденото за 2007 година приемане на Румъния и България в общността няма да предизвика нови трудности. Този изход обаче не е собено обичан, тъй като Договорът от Ница се счита за документ, повлиян в значителна степен от отделни национални интереси. Тъкмо недоволството от този договор беше и една от движещите сили за изработването на новата европейска конституция.

Втората опция би била да се проведат нови преговори по съдържанието на конституцията с цел да се направят някои отстъпки пред опасенията на европейските граждани в онези страни, където приемът на конституцията се провали. Този път обаче вероятно ще отложи за дълго време влизането в сила на новия основен закон, а не и изключено, онези страни, където референдумите се провалят да откажат да преработят важните части от конситуцията. Има и трета опция, която е заредена с най-голям политически заряд : а именно възможността, конситуцията да влезе в сила само в онези държави, които са я ратифицирали. Трябва да се има предвид обаче, че правно засега не е уреден въпроса за напускането на ЕС, нито за изключването на членове. И двата варианта обаче биха предизвикали съществени политически и правни трудности, включително и до съществуване на два европейски съюза. Да не говорим, че ако от ЕС бъде изключена някоя от големите държави-членки, това може да има съществени геополитически последици. Един ЕС без евро-скептичната Великобритания би бил значително по-слаб, а без страната-основателка Франция - и трудно представим.