1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Застой в Косово

24 август 2005

Кай Айде даде израз на разочарованието си при посещението си в Белград.

https://p.dw.com/p/At7Y
Снимка: AP

Той каза, че липсвало положително развитие в отношенията между албанци и сърби, завръщането на прогонените сърби не напредвало, стагнирало и децентрализирането на Косово. Затова била виновна не само Прищина, а и Белград. Айде призова сръбското правителство да заеме конструктивна позиция.

По поръчение на генералния секретар на ООН норвежкият дипломат има за задача да даде цялостна оценка за положението в Косово, на базата на която Съветът за сигурност ще реши дали е време да започнат преговори за бъдещия статут на територията. Косово все още е част от Сърбия-Черна гора, но от 1999 се управлява от ООН. Отчетът на Айде трябва да е готов до края на септември, така че сегашните му оценки имат педагогически характер: предназначението им е да стимулира ръководителите в Прищина и Белград най-сетне да се раздвижат.

Освен липсата на напредък в междуетническите отношения, Айде разкритикува властите в Косово и заради твърде бавното изграждане на правовата държава. Това – подчерта той – е от полза само за корупцията и организираната престъпност. Той похвали министър-председателя Байрам Косуми, който напоследък активно агитира за завръщането на прогонените сърби. Въпреки това е съмнително, че Косуми ще успее да промени нещо до края на септември, когато трябва да е готов отчетът на Айде.

Тъкмо на това изглежда залага Белград. Сръбският външен министър Вук Драшкович заяви самодоволно, че положението в Косово не позволявало да се мисли за скорошно начало на преговорите за статута. Само че той може би се заблуждава, тъй като управата на ООН в Прищина, както и част от страните в Съвета за сигурност искат колкото се може по-бързо да се сложи край на висящото положение в областта. В пристъп на самокритика Драшкович каза, че сега било време сърбите да спрат да повтарят само “не”, а да направят и собствени предложения. Става дума за трудния процес на децентрализация, иницииран от ООН след миналогодишните изстъпления срещу сърби и рома в Косово. Така биха могли да се създадат предпоставки за съвместното съществуване между албанското мнозинство и малцинствата.

Ръководството в Прищина отстъпи под силния международен натиск и с два пилотни проекти възнамерява сега да разшири самоопределението на сърбите. Последните обаче не са доволни от границите на сръбските общински области, нито от дадените им компетенции. Албанците пък се опасяват, че чисто сръбските общини могат да се окажат ядрото за трайно разделение на Косово. Все по-ясно става, че децентрализацията, респективно реорганизацията на вътрешната управленска структура е ключът за косовския проблем, тъй като по същество това е конфликт за територия, към която имат претенции и двата етноса.