Засилена роля на държавните фондове

Преди повече от 30 години семейната фирма Квандт продаде 14 процента от акциите си в автомобилния концерн Даймлер Бенц за 800 милиона марки - това беше прецедент. Защото купувачът беше не кой да е, а кувейтски държавен фонд. Оттогава растат страховете, че чуждестранни акционери ще засилят влиянието си върху важни за германската икономика предприятия. Държавните фондове всъщност се делят на две категории. От една страна има фондове, които администрират постъпленията от продажбата на суровини - петрол, природен газ. Подобни фондове съществуват в Абу Даби, Кувейт, Русия и Норвегия. Те са и най-големите в света. Растящите цени на суровините допринесоха за засилване на влиянието на тези фондове. Втората група такива държавни фондове бе създадена като депо на валутни резерви. Към втората група спадат фондове в Китай и Сингапур. Основните печалби на втората група фондове идва от разликите в обменните валутни курсове. Огромните валутни резерви на азиатските страни са в резултат на изкуствено понижаване на тези валути спрямо американския долар.

Произтичащите излишъци в азиатските финансови баланси увеличават по този начин доларовите запаси на тези държави

С промяната в закона за външна търговия федералното правителство иска да предпази ключови отрасли на германската индустрия от чужди посегателства. Проектозаконът предвижда право на вето, в случай че чуждестранен инвеститор от нечленуваща в ЕС държава иска да придобие повече от 25 процента от капитала на стратегически важно предприятие. Целта на промяната в закона е, да ограничи до известна степен политическото влияние на финансово силни държавни фондове от Китай, Русия или арбските страни-производители на петрол. Само за информация: по изчисления на сдружението Ернст и Янг 45-те най-големи държавни фондове контролират по цял свят финансови ресурси в рамките на 3900 милиарда долара.