1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Засилващата се терористична вълна в Ирак и непрекъснатите кървави атентати...

12 февруари 2004
https://p.dw.com/p/AuT0
са една от централните външнополитически теми на днешния германски печат. Вестник "Генерал-Анцайгер" от Бон пише : "Това е колкото типична, толкова и брутална форма в историята на военната съпротива срещу една окупация. Вместо да се нападат войниците, окупирали страната, нападенията се насочват срещу така наречени "меки цели" - срещу онези, които сътрудничат на окупаторите. За онези, които дърпат конците на подобни терористични удари, въпросните операции са двоен меч -военно те са лесно изпълними и улучват окупаторите по ахилесовата им пета. В същото време извършителите на тези престъпления обаче рискуват да се отчуждат от собственото си общество, а с това и от онзи резеровар, откъдето се набират новите попълнения. "Стотици убити сънародници едва ли създават доверие сред собствения народ". Ето и мнението на Зюддойче Цайтунг": "Терорът в Ирак взе живота на близо 100 души само в рамките на 24 часа. Цел и жертва стнаха онези, които желаеха да се ангажират в името на сигурността на очакващата своя суверенитет страна - в полицията и армията. За терористите те са не само колаборационисти на амирканската окупационна сила, но и крепители на една нежелателна стабилизация. Онова, което започна като съпротива на старите кадри срещу чуждестранната окупация, очевидно се изроди в безогледна битка срещу Новото начало. За Ирак това има сигнално значение:Даже и САЩ да се изтеглят, терорът ще си остане. Защото насилието вече не е отзвучаващо следствие от войната, а предвестник на една евентуална гражданска война." С оглед на опасността от гражданска война - според Вестфелише Нахрихтен - намаляват и шансовете , в Ирак да се изпратят войски на НАТО . Ето какво четем още там: "С военни решения не може да се помогне на следвоенен Ирак. САЩ сега трябва да подкрепят разумните сили в страната и колкото се може по-скоро да предадат на иракчаните управлението. Само по този начин, на тероризмът може да се отнеме почвата за развитие." И днес вестниците продължават да коментират кандидат-президентската надпревара в лагера на американските демократи. Мюнхенският "Зюддойче Цайтунг" преценява шансовете на Джон Кери по следния начин: " Еуфорично настроените от левия лагер нека знаят едно: И Джон Кери не е онзи месия, който ще слезе на земята за да дари американците с вид социалдемокрация. От европейска гледна точка - Кери - даже е десен политик - и между другото това е същинската причина, поради която мнозинството от американците би могла да го избере. Кери е срещу узаконяването на еднополови бракове, по въпроса за контрола над огнестрелните оръжия - предпочита да мълчи, отколкото да си създаде врагове в южните щати. Така че човекът се позиционира твърде сполучливо Но също както и при дуела между Джордж Буш старши и Бил Клинтън през 1992 година, така и сега важи правилото : управляващият в момента президент губи само ако сам застраши поста си по някакъв начин. Кандидатът Кери има не само щастие в предизборната битка за номиниране на кандидат на демократическата партия. Добрата фея - Джорд Буш -младши прави всичко, за да му изпълни и следващото желание. Една от основните вътрешнополитически теми на германските вестници е реформата в социалното дело, както и на пенсионното осигуряване. По този повод Лайпцигер Фолксцайтунг пише : Кой е в състояние действително да прозре през мътилката от планове и програми. Факт е само, че с всеки нов вариант на необмислена идея, която на бърза ръка се представя като реформа, само се усилва степента на безпокойство За повечето от хората мярката на непоносимото вече е достигната.