Засилват се напреженията между САЩ и Великобритания във връзка с Ирак

Ирак е водещата тема на телевизионните новини във Великобритания. В същото време "дейли Мейл" се пита " А къде е Блеър?"Вестникът помества отпускарска снимка на загорелия на слънце британски премиер в лежерно спортно облекло, редом до съпругата си Чери. Подзаглавието гласи : "Докато Ирак гори и британци загиват, нашият премиер се припича на слънце на една луксозна яхта на Бермудските острови. Само, че отпуската на премиера приключва внезапно. Във Вашингтон му предстоят важни срещи и разговори с американския президент Буш по ситуацията в Ирак. От дни насам в медиите се чува, че напреженията между двамата най-тесни съюзници се засилвали. Дейли Телеграф цитира един британски офицер, който казва по повод отношението на американските военни спрямо иракското население следното: " Американците очевидно гледат на тях като на по-нисша раса хора. Според мен и според мнения от средите на британското командване, американците прилагат насилие, което не съответства на действителната заплаха." Официално подобни слухове , разбира се, не получават потвърждение. Британската политика продължава да демонстрира тясното си сътрудничество и приятелство с Вашингтон. Британският министър на отбраната Джеф Хуун се въздържа да изкаже каквато и да било пряка критика спрямо американците, когато го запитаха, дали ще са необходими нови британски попълнения за Ирак. Той каза :

Хуун: "В момента ситуацията на Юг - в британските зони - е относително спокойна.Имаше няколко инцидента, но далеч по-незначителни в сравнение с онова, което се случи във Фалуджа."

Мнозина британски военни експерти обясняват факта, че британските военни имат значително по-малко проблеми от САЩ в Ирак с това, че американците се държели твърде недодялано и като окупатори. Докато британците обръщали повече внимание на настроенията сред иракчаните, поради което печелели и симпатии. Факт е, че американците обвиняват своите съюзници британците за това, че в южната част на Ирак провеждали своя собствена политика. Следователно разговорът между Буш и Блеър е твърде възможно да бъде зареден с известно напрежение - особено по отношение на проблема с предаването на властта. Буш държи на своя предварителен план, властта в Ирак да бъде предадена на 30 юни, но във Великобритания се чуват все поече гласове, които настояват, този срок да бъде отложен. Тук Тони Блеър се намира в много затруднено положние: От една страна трябва да спазва обещанията , дадени пред приятеля във Вашингтон, от друга страна обаче трябва да държи сметка за общественото настроение в страната си, което не е в негова полза. Болшинството от британците така или иначе е против тази война, а в последна време се засилиха демонстрациите на противници на войната, които настояват, Блеър да изтегли войските от Ирак. Британскитя печат също става все по-критичен спрямо американците. Така например Файненшъл Таймс писа за американския граждански администратор Пол Бремър, че е импозантна личност със стряскащо нисък интелект...